Читаем Татко полностью

Тъкмо мисля, че вече ще ме остави на мира, но той отново започва.

— Бил?

Не отговарям.

— Онова, което се случи с татко и мама, беше ужасно преживяване за мен. Едва сега си давам сметка, че съм бил в нещо като шок през последните три или четири месеца.

Изчаквам.

— Дълго се опитвах да вървя срещу течението, а аз не съм добър в това. Ако съм бил прекалено критичен, прости ми.

Чакам и се надявам, че най-сетне е свършил.

— Чувствам се ужасно, може би не трябваше да изоставям мама и татко… Но и не издържам повече на дългата раздяла с майка ти и Джаки. И за тях тези месеци не са били лесни. Трябваше да си тръгна.

По дяволите, не знам какво да кажа! Продължавам да се преструвам на заспал. Лежа кротко. Не спи; познавам по дишането му. Лежа неподвижно и се вслушвам. Мисля си: „Ето какво означава да бъдеш жив…“

<p>Глава 18</p>

На следващия ден татко наистина сменя различните си костюми. Гледа шоуто на Дайна Шор в костюма си за танц. Облича костюма за каране на колело или на ролкови кънки. И нещо много важно: след всяко преобличане внимателно закача дрехите си в гардероба. Влиза често в спалнята — сигурен съм, че отива да се любува на дрехите си.

Два дни по-късно настоява всички да отидем в магазина на Армията на спасението.

Видях, че често отбелязва нещо в папката си с картончета, закрепени с кламери. Точно преди да тръгнем, майка влиза в банята и той се възползва от удобния случай да ми ги покаже.

Всяко картонче е озаглавено различно; думите са вписани с печатни главни букви — над „И“ има точка. Записвал е идеите си за нови костюми. Единият се нарича „Костюм за изповядване“; друг — „Костюм за чай с кралицата“; следват „Костюм за бягане за здраве“. Има дори „Костюм за пеене, лудории и шеги“. Под заглавията следва точно описание на костюмите. Например, „Костюма за изповядване“ се състои от черна риза, черни панталони и пелерина. Към него има и допълнителна забележка: „Нещо като костюм на Дракула“. Трудно е да се разбере доколко е сериозен.

— Не бих показал тези картички на мама, татко.

— О, разбира се, Джон. Но знаеш ли, и Бес обичаше да се смее, както всеки друг. Напоследък тук има малко смях. Бедата е там, че упорито мислим за себе си като за старци, едва ли не приключили с живота. Животът ни стана скучен, без дори да забележим.

Поглежда ме, очите му светят; усмихва се.

— Прав си, татко. Но помни, че мама не е добре. Прекара два инфаркта и трябва да внимаваме.

Кима с глава и свежда поглед.

— Тук си прав, Джони. Ще внимаваме.

Прави пауза; майка идва откъм банята.

— Казвам ти, че ние ще отидем някъде.

Изправя се, като се подпира на бастуна си. Отправяме се към колата. Татко помага на майка да седне отзад. Всъщност не може да помогне кой знае колко — едва се държи, но я хваща под мишницата и й помага да седне в колата. Това, разбира се, дразни майка; мрази да се държат с нея като с инвалид. Не се меся. Сядам зад волана. Татко се настанява до мен на предната седалка.

— Надявам се, че нямаш нищо против, Бес, но искам да седя тук, за да видя дали мога да си възстановя умението да шофирам. Чудесно ще бъде; ще мога да ходя до игрището за кегли, например.

Измъква папката си с картончетата.

— Ето нещо, което съм забравил. Имам нужда от костюм за игра на кегли; от риза на черно-бяло райе и черни панталони, като служебно лице на баскетболен мач.

Пише в картончето си. Хвърлям поглед в огледалото за обратно виждане; зървам маминото лице. Не се преструва, мисли, че никой не я наблюдава; лицето й е напрегнато. Тревожна е, уплашена и объркана. Не знае какво да каже, какво да направи.

Татко се обръща към нея, като повдига коляно, както често прави напоследък. Трудно е да се свържат някои от движенията с възрастта и действителното му физическо състояние.

— Знаеш ли, Бес, и ти трябва да си вземеш няколко костюма. Нямам предвид обикновени дрехи, а истински костюми. Например перука, в магазина на тези юнаци от Армията на спасението някои наистина са хубави. И аз ще пробвам няколко. Миналият път бях твърде смутен, но сега с вас двамата ще можем добре да се посмеем.

Не поглеждам назад. Настъпва дълго мълчание. Определено трябва да говоря с доктор Коу или поне е задължително да проведа дълъг разговор с майка. Дори и да беше напълно здрава, не мисля, че би могла да се справи с новото положение.

— Добре, Джак. Ще погледна заедно с теб, но все пак не забравяй, че сме минали седемдесетте.

Сега татко се обръща и коленичи на седалката, наведен над облегалката. Явно е забравил, че човек се въздържа от някои неща, когато порасне. Може би тези негови чудати за възрастта му пози имат нещо общо с факта, че е толкова слаб; възможно е да се чувства на тринайсет или четиринайсет.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза