Татко

Новият диван придава топъл, златист отблясък на всекидневната. И тримата сме много доволни от покупката. Двамата с татко успяваме да разубедим майка да не слага малките си плетени покривчици.

— По дяволите, Бет, ако се замърси, ще купим ново.

Ето го нашият татко! Наслаждава се на необичайната си щедрост и обогатен речник.

Обличаме костюмите си, смеем се и се шегуваме. Ако е винаги така, ще се преместя да живея в Америка. Татко е облякъл жилетка от светлосиньо кадифе със сребърни копчета и сиви фланелени панталони. Ризата му е бледо-синя с втъкана сребърна нишка. Под яката си слага кърпа от фулар и майка му я завързва на възел. С тези дрехи и тъмната си брада той изглежда като един от тримата мускетари.

Мама си е облякла костюм от бледожълта коприна. Сложила си е златна огърлица и медальон. На главата си носи кестенява перука. Отива й много. Сресваме перуката. Татко помага; това ми напомня за детството, когато ни подстригваше в мазето. Оглежда мама.

— Боже мой, Бет, толкова си красива!

Тя седи пред огледалото на тоалетната си масичка и ни дава указания как да срешим перуката. Проблемът е, че веждите й са черни. Мама ги намазва с фон дьо тен.

Аз съм с яркочервен блейзър, който купих за три долара заедно с панталони на червени и бели райета. Наистина представляваме странна гледка. Отивам да купя малко сладолед. Майка е скандализирана от това, че ще изляза на улицата с костюма си за чай с кралицата.

— Джаки, ще те арестуват!

Никой не ми обръща внимание. В края на краищата тук е Калифорния, страната на чудаците и ексцентриците. Купувам сладолед, бисквити и захарни фунийки. Оглеждам се за някой смахнат, за да го поканя вкъщи.

Най-сетне, след като нетърпеливо скачахме при шума на всяка кола, Джоан пристига. Посрещаме я на вратата с реверанси. Обикаляме я и приклякаме пред нея. Джоан се смее истерично и съвсем не прилича на кралица, но накрая се вживява в ролята си и е твърде високомерна, когато я придружаваме до трона й начело на масата и я коронясваме. В този тържествен момент обаче забелязва новото канапе и за наша радост толкова е впечатлена, че сяда на него и разперва ръце, докато ние се въртим около нея. Тя благосклонно се възхищава на костюмите ни, сдържа смеха си, покланя се леко или се усмихва мило на нашето „Ваше Величество“. Чувствам се така, сякаш с нея сме организирали прием с чай и торти от кал и сме поканили родителите си…

Решавам, че всичко е наред, и мога да оставя родителите си сами. Искам да посетя Марти.

Тя живее близо до Областния музей на Лос Анджелис и ние го посещаваме. Прекрасно е отново да гледам картини; да се откъсна от ежедневните грижи. Установявам, че са ми отделили място в Залата на импресионистите.

Когато Гари се връща от работа, отиваме в корейски ресторант и обмисляме името на бебето. Спираме се на Уил, ако е момче, и на Никол, ако е момиче. Разказвам им накратко какво става с татко и мама. Споделят, че имат намерение да потърсят ново жилище. Апартаментът им не е подходящ за деца. Кварталът им е много тих, а съседите им — повече възрастни хора.

Предлагам им да се преместят във Венеция; ще бъде добре за бебето, ако е близо до плажа. И двамата се ентусиазират. Уморени са от тежките мъгли там, където живеят сега, а в близост до океана практически няма мъгла. Решаваме на следващия ден двамата с Марти да отидем там и да потърсим нещо подходящо. Телефонирам вкъщи; всичко е наред. Предупреждавам ги, че ще остана у Марти и Гари. Спя на канапето във всекидневната им, като се надявам, че наистина всичко ще е наред.

На сутринта се отбивам да видя как я карат мама и татко. Имам чувството, че посещавам друг дом. Баща ми се приближава към мен, прегръща ме със слабите си ръце и притиска брадата си към моята за целувка. Мама подава уста за целувка. Тя все още изглежда изплашена, но очите й блестят възбудено. Прошепва ми, че иска да говори с мен. Татко отива в оранжерията; с мама влизаме в нейната спалня. Тя сяда на леглото.

— Джаки, трябва да направиш нещо. Някой специалист, като например доктор Етридж, трябва да говори с него. Той е луд. Уверявам те, че е луд. По-зле е от тебе. Знаеш ли какво правеше тази сутрин, когато се събудих?

Изчаква ме дали ще позная.

— Сега става всяка сутрин в седем, тананика и пее налудничавите си песни. По-рано това беше най-хубавото време на деня за мен, но сега си оставам в леглото. Измъква дрехите си, отива в банята и взема душ. Можеш ли да си представиш, седемдесет и три годишен човек да взема душ всяка сутрин в седем? Ще се подхлъзне някой ден и ще се убие.

Изразът на лицето й непрекъснато се мени — оплакване, любопитство, желание, случайно изтървана усмивка. Гледам я и чакам.