Татко

— С майка ти трябва да изпитаме някои удоволствия, докато още можем. Ако се възстановим достатъчно, ще отидем до Филаделфия; ще посетим старите места, семействата на приятелите си. Добре се чувствахме там, във Фили.

Когато майка се връща от банята, въпреки грима й личи, че е плакала. Успявам да ги уговоря за разходка с колата.

* * *

Минаваме бавно през Шевиот Хилс, където има хубави големи къщи и красиви градини. Мама обича да ги гледа. Тези къщи символизират нейната представа за добър живот и й е приятно да знае, че живее наблизо. Освен това за нея е удоволствие да си прави шеги с архитектурните им приумици. Непрекъснато повтаря колко е доволна, че има малка къща в тих квартал, която може да поддържа сама. Става ми тъжно, като усещам как се люшка между самодоволство и завист. Но съм сигурен, че разходката край тези богаташки къщи й е приятна.

Татко седи до мен, имитира действията ми. Натиска спирачка и върти въображаем волан. Майка се кикоти, сумти и му казва да престане. Но той с удоволствие се прави на клоун заради нея. Колата е с автоматични скорости и шофирането й не е кой знае каква философия. Вероятно ще може да се справи. А и защо, по дяволите, трябва да минава през изпит за правоспособност? Какво ще му направят, ако го хванат? Ще го затворят?

Връщам ги вкъщи и им предлагам да си поспят. Майка е разтревожена. Шепне ми:

— Кажи му да си стои в неговата стая, Джаки, кажи му, че имам нужда от почивка!

Как да го кажа на татко? Внимателно изтъквам, че майка е уморена и има нужда от сън.

— Аз няма да спя, Джони. Смятам да си изкопая дупка в задния двор, да поставя в нея тенекиена кутия и да поиграя малко голф. Знаеш ли, Джон, винаги съм харесвал тази игра. В гаража имам стар стик и няколко топки за голф. Ще си направя моята дупка и ще поставя знаменце в нея; така ще мога да казвам на хората, че си играя на голф в собствената си градина.

Мисля за гроба му.

Кикоти се весело, докато слиза по стълбите към двора и отива в градината. Скачам в колата и отивам при Марти. Събота е, тя има свободен ден, така че ще можем да посветим следобеда на търсене на къща.

* * *

Бременността на Марти започва да си проличава. Все още търси лекар, който да може да изроди бебето й по метода на Лебое, има предвид автора на книгата „Раждане без болка“. Какъв ли ще бъде светът, ако всички хора идват с чувството, че са желани без да губят памет за състоянието си преди раждане? Може би няма да се страхуват толкова много от смъртта, ако си спомнят какво е било преди да се родят. Убеден съм, че голяма част от проблемите в света се дължат на страховете от смъртта.

Ползваме колата на родителите ми, тя е по-удобна от старата тойота на Марти. Караме по „Уилшър“ до Санта Моника и завиваме на юг за Венеция. Обикаляме наоколо, търсим табели „Дава се под наем“. Иска ни се да избегнем услугите на посредник. Марти плаща двеста долара наем сега; могат да си разрешат двеста и петдесет, дори триста — ако жилището им хареса.

Започваме да се обезкуражаваме, след като разпитваме в няколко къщи, все още с наематели и телефонираме на няколко номера, на които отговарят посредници. Всичко, обявено за даване под наем, е или твърде малко, или е без градина, или не искат семейства с деца.

Към три часа предлагам да изпием по чаша вино с малко сирене в ресторантчето на Сюзън до дъсчената алея. Марти никога не е била там. Сюзън идва на нашата маса. Спомня си ме и сяда с нас. Отказва вино, но приема чаша билков чай. Разказвам й за нашия проблем. Тя е много развълнувана от бременността на Марти.

Пита Пап, травестита и мияча на съдове, дали Гери Лин е дала под наем къщата си. Пап не знае, но има телефонния номер. Сюзън обещава да провери.

Марти се обръща към мен.

— Тя е толкова любезна, татко. Защо е толкова добра към нас, когато дори не ни познава?

Спомням се, че и татко каза същото.

Все още съм като замаян. Не мога да събера в едно плахия, стеснителен човек, който дойде тук с мотоциклета ми, онова вегетиращо създание в болницата и сегашния „Джейк“, който в момента си прави миниатюрно игрище за голф с една дупка за един човек.

Сюзън се връща. Тя има дълги, загорели ръце и крака, носи тънка памучна блузка без сутиен, пола и сандали. Такива хора напомнят какви се е предполагало да бъдат човешките същества.

— Гери казва, че още не е обещала къщата, а знае, че собственикът иска веднага да я даде под наем. Наемът е двеста и трийсет долара. Проблемът е, че тя няма да я освободи още един месец. Сега е там, ако желаете да отидете. Ето адреса.

Подава на Марти малко картонче.

* * *

Къщата е близо до плажа — и двамата не можем да повярваме на очите си. Това е старомодна, дървена, едноетажна къща със стръмен покрив и кулички. По-голяма част от къщите тук са измазани отвън с хоросан или цимент.

Огромната секвоя в двора е още по-впечатляваща. Тя смалява всичко около нея — къщата изглежда като от детска приказка.

Опитваме се да отворим градинската врата, когато от къщата излиза жена. Държи бебе, а за дънките й се е вкопчило тригодишно дете.

— Почакайте, аз ще оправя това.