Читаем Татко полностью

— Тази сутрин, Джаки, известно време след като е спрял душа, не чувам нищо и надниквам да видя какво става. Човек никога не знае, вярвай ми! Не познавам нито един човек да се е променил толкова много, толкова бързо. Първо оглеждам къщата, а после хвърлям поглед през прозореца да видя дали не е в оранжерията. Откривам го в двора, обикаля в кръг. Облякъл си е онзи налудничав костюм за тичане за здраве и си е обул онези сини гуменки с ивиците. Мисля си, че най-сетне индианската му кръв се прояви, очаквам да се впусне в танца на войната с ръка на устата си и да нададе боен вик: „Охоо уааа уахааа!“

Тя не успява да сдържи усмивката си. Поставя ръката си върху моята.

— Честна дума, Джаки; изплашена съм до смърт. Може би в един момент ще ме скалпира! Чудех се дали да те извикам по телефона. Вместо това отворих вратата и го попитах много мило: „Какво правиш там, Джак?“ Усмихва се, пот тече по лицето му, диша тежко. „Джейк, Бет, Джейк.“ Размахва ръце над главата си. „Само тичам за здраве, възстановявам си формата; правя го тук, за да не безпокоя съседите. Утре ще го направя на затревената площ, този твърд цимент не е добър за коленете.“ Джаки, трябва да признаеш, че това е повече от смешно. Освен това той изобщо не спира, докато говори, продължава да обикаля в кръг. Едва си повдига краката, но е убеден, че тича за здраве. И то, след като си е взел душ. Ти знаеш, Джаки, нормален човек не тича, след като е взел душ.

Не се усмихвам. Обещавам да говоря с доктор Чад.

— Още нещо, Джаки.

Тя се оглежда за агенти на ЦРУ и КГБ.

— Той непрекъснато се вмъква в леглото ми нощем. Не ме оставя на мира през цялата нощ! Винаги е бил свръхсексуален, но това вече е истинска лудост! Настоява да се любим, дори вчера следобед искаше да го правим на двора. Все пак аз съм човек с два инфаркта!

Кикоти се звънливо.

— Никой няма да повярва, че е седемдесет и три годишен мъж, който едва не умря преди няколко седмици. Джаки, може би хормоните му са се объркали. Трябва да говориш с някого. Това ще ме убие.

Чуваме татко да си пее, докато пресича двора.

О, няма да вали повече, не, не повече. Няма да вали повече, не повече! Как, по дяволите, ще си измия аз врата без нито капка, нито капка дъждовна вода?

Това е една от любимите му песни. Друга от песните му, която ужасява бедната ми майка, е:

Затвори вратата, те ще дойдат през прозорците. Затвори прозорците, те ще дойдат през вратата.

Тази безсмислица се повтаря с различни гласове, интонации, акценти. Татко влиза през страничната врата в коридора и отива в банята, за да си вземе още един душ.

Двамата с майка мълчаливо седим във всекидневната. Когато идва при нас, той е изключително елегантен в костюма си на „пенсиониран художник“.

— Виж какво, Джак, защо да не ми дадеш урок по шофиране? Сигурен съм, че много бързо ще му хвана цаката.

Майка ме поглежда.

— Не го прави, Джаки! Нямам му доверие. Караше прекалено бързо и преди да си върне разрешителното, не искам и да мисля какъв шофьор ще е сега!

Татко отива при майка.

— Не тревожи малката си главичка, Бет; когато старият Джейк Тремънт седне зад кормилото, ти ще бъдеш в пълна безопасност, сякаш си в леглото. Ще караме бавно, за да се любуваме на пейзажа. Джон ще ни покаже път към плажа без нито един светофар до края. Като че ли пътуваме в глухата провинция. После изскачаш право на плажа, където има много място за паркиране.

Целува я по врата, после по устните.

Радвам се, че не спомена за разходките с мотоциклета.

— Татко е прав, мамо. Трябва често да отивате до плажа. Когато двамата с татко се почувствате по-добре и аз си отида, можете да викате такси.

Татко сяда на пода пред телевизора. После ляга по корем.

— Джак, какво търсиш, за Бога?

— Джейк, Бет. Искам само да видя дали мога да направя няколко лицеви опори.

Опитва се да се повдигне нагоре с крехките си ръце, но не може да се помръдне. Прегъва се в кръста и вдига само раменете и главата от пода, докато ръцете му се опънат. Отново се отпуска.

— Ще ги наричам „лицеви опори за възрастен човек“.

Прави ги няколко пъти. Майка отива в банята.

— Джони!

Едва говори между отделните вдигания от пода:

— Не искам да излизам с такси; вероятно няма да стигнем по-далеч от Санта Моника. А този град е парк за стари хора. Излизат да се поразходят и живеят в очакване на следващото ядене. На всеки ъгъл има банка или лекарски кабинет. Искам да шофирам до Венеция — там, където ходихме с теб — или да вървим надолу по Уошингтън Пиър. Честно казано, предпочитам твоя мотоциклет, но съм твърде стар, ще се изплаша. Иска ми се и да ловя риба от кея. На времето обичах риболова. Не знам кога престанах да се занимавам с нещата, които обичам.

Надига се мъчително от пода и се отпуска на люлеещия се стол.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза