Татко

Приключваме разговора и си лягам. Включвам се отново към кислородната бутилка. Хиляди дяволи, може би ще се превърна в нещо като кислороден наркоман и ще се разхождам наоколо с кислородна бутилка на гръб. Минава много време, преди да заспя; чувам мама да ходи из стаята и да си мърмори.

* * *

На следващата сутрин се преструвам, че не знам нищо за среднощния телефонен разговор. Бодър съм. Може би спането с кислород е лек срещу склерозата. Обогатявайте с кислород мозъка си през нощта!

Мама сигурно не си е лягала поне до три часа след полунощ, тъй като се събужда едва в десет сутринта. Приготвям две богати закуски и ги сервирам във вътрешния двор.

Пуснал съм музика, масата е подредена, слънцето блести. Хубав ден е. Майка си е вдигнала косата нагоре — подготвила се е за предстоящата голяма сцена — срещата на насилствено разделените любящи съпрузи; облякла си е и новия пеньоар: безскрупулна флиртаджийка, готова за атака.

Трудно й е да реши как да реагира на първокласното обслужване. Старата й желязна воля е активизирана, все още е в плен на собствените си фантазии. Не й обръщам внимание; говоря за красивите цветя, за прекрасния ден; стоя си на палубата на луксозен лайнер и наливам чай за единствената и неповторима пътничка от първа класа. Внимавам да не показвам раздразнението си от думите й.

След закуска лежим на шезлонгите, стоплени от калифорнийското слънце. Измивам чиниите, сменям плочите и се връщам. Пуснал съм хавайска музика. Без риза съм: давам възможност на слънцето да проникне в мен, да ме прочисти. Чувствам се дълбоко отровен, замърсен до самата ми същност.

— Това е животът, Джаки. Не знам защо държиш да живееш на такова тъмно и мръсно място като Париж, с всички онези чужденци наоколо.

Мълча си. Това е стара тема.

— Прав си, Джаки. Имам нужда от време на време да се отпусна на слънце, да успокоя нервите си. Нямам нито минутка почивка, когато той е наоколо.

Изчаквам, задържам дъха си. Какво значи това?

— Вечерта телефонирах и помолих Джоан да докара баща ти днес, но сега не съм напълно сигурна дали искам точно това. Имам нужда от почивка, Джаки; никой не трябва да ме насилва да бъда болногледачка на толкова болен човек като него. Как е възможно да върша това след два инфаркта?

Вечер! Тя нарича два часа след полунощ „вечер“. Мълчаливо изчаквам.

— Джаки, може би ще трябва да позвъниш на Джоан да не го води. Кажи й да почака няколко дни. Още не съм готова да го приема. Ще си преуморя сърцето и ще се убия. Какво ще прави той тогава? Просто ще се наложи да поживее няколко дни без безплатната си болногледачка. Джоан и без това няма кой знае каква работа, няма да се преумори, ако се грижи за него.

— Добре, мамо.

Ставам бавно, внимавам да не променя настроението й и все пак бързам, надявам се да хвана Джоан, преди да е потеглила насам. Влизам и се обаждам на телефона.

— Отлага се, Джоан. Не тръгвайте. Печем се на слънце във вътрешния двор и сега тя не иска да бъде болногледачка; така че задръж татко.

Джоан дълго мълчи. После се смее, почти плаче, отново е на ръба на истерията.

— О, Джак, шегуваш ли се? Ако си измисляш, ще те убия.

— Честна дума, сега сме в такова настроение. Тя е Савската царица, която поема утринната си доза от добрия стар бог на слънцето Ра. Не знам докога ще продължи, но нека се възползваме. Сигурен съм, че ще можеш да обясниш всичко на татко. Няма да е лошо да му кажеш, че случилото се тази нощ е било само кошмар. Ако искаш, аз ще говоря с него.

— Не, ще се справя. Ще прекарам деня с него: ще седим и ще си говорим, ще направя каквото мога. Той е в ужасно състояние, щура се наоколо, вглежда се в нещата, без да ги вижда, непрекъснато ме пита кога ще тръгнем. Приготвила съм чантите, но той постоянно ги опипва. Мога да се погрижа за татко, но ще имаш ли нещо против да помолиш „царицата“ да не звъни отново в два часа след полунощ? Не издържам вече.

Връщам се да съобщя на мама, че всичко е уредено. Приема новината със затворени очи; продължавам играта. Отпускам се отново на шезлонга, много ми се иска да отида до Венеция и да порисувам. Не бива да изпускам такава подходяща светлина като тази. Не знам къде, по дяволите, е Били, но се надявам, че няма да се появи изневиделица точно сега; неговото присъствие само ще утежни нещата.

Следващите няколко дни минават добре. Мама не прави никакви опити да се свърже отново с татко. В момента не се интересува от него. От време на време дори разговаряме нормално. Една вечер я завеждам в „Ор Хаус“ — лоша идея! Следващия следобед я завеждам в „Уилямсбърг Ин“ — почти катастрофа! Сутринта на третия ден закусваме във френското кафене до плажа във Венеция. Убедена е, че едно възрастно хипи се осмелява да флиртува с нея и иска от мен да го прогоня.

По-късно следобед, докато спи в задната спалня, телефонирам на Делибро. Пита защо татко си е пропуснал часа. Опитвам се да му обясня какво се е случило, говоря за безумното поведение на мама; той слуша и мълчи.