Читаем Татко полностью

Дори от разстояние разбирам, че ми носи телеграма. Французите предават съобщенията си така, че обикновено са трудни за разбиране. Достатъчно старомоден съм, за да изтръпна при вида на една телеграма — нещо необичайно тук, в дълбоката провинция. Чувствах се уязвим, беззащитен и неподготвен.

Смъквам кутията на земята. Джаки е с ботушки и яке с качулка. Изтичал е навън, без да го закопчае.

— Татко! Мама каза да ти донеса това.

Подава ми телеграмата. Прегръщам го и закопчавам якето му. Не ми се иска да отварям проклетия лист хартия.

Джаки не поглежда картината ми. Нито едно от нашите деца не се интересува от работата ми. Все едно, че работя за Ай Би Ем. Това е работата на татко: слага си дървена кутия на гърба, излиза и рисува за пари.

Вдигам кутията си и двамата тръгваме към къщи. Земята е втърдена, но без лед. Отварям телеграмата; от сестра ми е.

МАМА ПОЛУЧИ ТЕЖЪК ИНФАРКТ СТОП

МОЖЕШ ЛИ ДА ДОЙДЕШ СТОП

ОБИЧ ДЖОАН

Потресен съм. Никога не съм вярвал, че майка ми може да бъде сломена.

Когато се връщаме във воденицата, показвам телеграмата на Врон. Сядам на масата, но не съм гладен. Очевидно е, че трябва да отида. Джоан не се паникьосва лесно. Щом тя казва, че нещата са сериозни, значи е така.

Започвам да опаковам багажа си с помощта на Врон. Тя винаги излъчва спокойствие и увереност и определено внася самообладание и разум в семейството ни. Все още не мога да повярвам в това, което върша. Напускам цялата тази тиха красота. За един ден ще бъда в Лос Анджелис, в Палм, на сляпата уличка, където живееха родителите ми. Правя опити да се успокоя, опитвам се да не изплаша Джаки. Казвам му, че баба му е болна и трябва да отида да я видя. Едно осемгодишно дете трудно може да разбере какво означава това. Той няма представа колко време ще отсъствам — както всъщност и аз.

Врон ме закарва до гарата, за да взема влака за Париж, а оттам успявам да хвана директния полет на „Еър Франс“ за Лос Анджелис. Плащам осемстотин и петдесет долара за екскурзионен билет за период от двайсет и един до четирийсет и пет дни. Хубава екскурзия, няма що! Но цената е значително по-ниска от тази на редовния билет.

* * *

Бях изпратил телеграма от Париж с номера на полета си и когато слязох от самолета, Джоан и съпругът й Марио ме чакаха.

Натикахме багажа в техния микробус фолксваген: те винаги карат големи коли — имат пет деца. Потегляме и Джоан започва да ми разказва какво се е случило.

Отива да посети татко и мама, но не ги намира вкъщи. Използва възможността да пусне прахосмукачка и да измие един-два прозореца. После започва да се безпокои. Предположила, че сигурно пазаруват, напоследък те рядко излизали с друга цел — но едно пазаруване не би могло да продължи толкова дълго.

Отива с колата си до местния супермаркет и ги намира в алеята пред него. Мама седи на пейка близо до „Лъки Маркет“ с побеляло лице. Татко, напълно объркан и отказващ да повярва в това, което става, безцелно опакова и разопакова направените покупки в багажника на колата.

Лицето на мама изплашва Джоан. Закарва ги вкъщи с тяхната кола, като оставя нейната на паркинга. Вече у дома, оставя татко да прибира покупките и веднага откарва мама — въпреки протестите й — в Перпечуъл Хоспитъл. Мама е хипохондричка и обича около нея да се въртят лекари, но мрази болниците.

В болницата веднага установяват, че има сърдечна криза. Вкарват я незабавно в интензивното, включват я към апаратура за дозиране на лекарствени средства, слагат й интравенозни системи, кислородна маска, дават й транквилизатори и антиагреганти.

Още през първата нощ в болницата тя получава масиран инфаркт. Ако един инфаркт е неизбежен, отделението за интензивна терапия е най-доброто възможно място за него. Съобщават на Джоан, че състоянието на мама е тежко — едва ли щяла да оживее, ако не била в болницата. Резултатите от последните изследвания още не са известни, но в болницата са сигурни, че сърдечната недостатъчност е резултат от увреждане на долната лява камера.

Все пак не е мъртва, но прогнозите на лекарите съвсем не са оптимистични.

Отиваме право в дома на родителите ми. Джоан ме е повикала, за да се грижа за татко. Стори ми се необяснимо по-загрижена за него, отколкото за мама. Аз изпитвам същото. Не зная защо и двамата бяхме израсли с чувството, че тя винаги може да се грижи сама за себе си. Убедени сме в това, въпреки че е безсмислено. Вероятно е само защитна реакция.

Татко ни чака пред входната врата. Сигурен съм, че е скачал на крака и е поглеждал към улицата всеки път, когато е дочувал приближаване на кола. Здрависваме се; мъжете в нашето семейство нямат навика да се прегръщат. Баща ми не плаче, но очите му са насълзени, а лицето му има жълтеникав оттенък. Нервен е, ръцете му треперят.

Настанява се на люлеещия се стол до вратата, а аз занасям чантата си в средната стая. Баща ми изглежда някак болнав и много по-слаб в сравнение с последния път, когато го видях. Трябва да е било преди две години. Всъщност не е остарял или отслабнал, но не е жизнен.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза