Теодор Буун — Заподозрян

— Не ми е известно да го има друг, обаче някой беше ровил в шкафчето ми в понеделник. Откраднали са ми бейзболна шапка на „Туинс“ и още някои вещи. Тогава не съобщих за кражбата, но смятах да го направя.

Госпожа Гладуел се обърна и го изгледа.

— Трябваше да ни кажеш, Тео.

— Знам, знам. Съжалявам. Исках най-напред да го обсъдя с родителите си и после да ви съобщя, но така и не ми остана време.

— Училището има ли списък на всички кодове за достъп? — попита Ворман.

— Да, но ги пазим в защитен файл на главния си компютър — отговори госпожа Гладуел.

— В този компютър прониквал ли е хакер?

— Доколкото ми е известно, не.

— Училището имало ли е и друг път проблем с кражби от шкафчетата?

— Не — отвърна тя. — Понякога учениците не ги затварят както трябва и вратичките остават открехнати. По тази причина изчезват някои вещи, но не помня ученик да се е сдобивал с кода за достъп и да е отварял шкафчето на друг ученик.

— Ами ти, Тео? — попита Ворман. — Ти знаеш ли някой да е научавал чужд код и да е отварял чуждо шкафче?

— Не, сър.

Хамилтън погледна бележките си, после изгледа Тео и продължи:

— Снощи от „Биг Мак Систъмс“ са откраднати десет такива таблета, шест петнайсетинчови лаптопа и пет-шест мобилни телефона. Да имаш представа къде са тези неща сега?

Тео скръцна със зъби и каза:

— Не знам нищо за обира снощи, защото не съм бил там, и нямам представа как таблетите са се озовали в шкафчето ми. Вече ви казах, че искам адвокат, така че няма да отговарям на повече въпроси, докато той не дойде.

— Всичко ще мине по-гладко, ако ни съдействаш — обясни му Хамилтън.

— Аз ви съдействам. Позволих ви да претърсите шкафчето ми и ви казвам истината.

8

Биг Мак се оказа твърде дребен, всъщност малко по-висок от Тео. Когато влезе в кабинета на госпожа Гладуел, измери заподозрения с толкова гневен поглед, все едно искаше да го разстреля. Тео стоеше зад стола на директорката и наблюдаваше как инспекторите подават на Биг Мак чифт хирургически ръкавици.

— Вие двамата изчакайте отвън — каза Хамилтън.

Тео и госпожа Гладуел излязоха навън в канцеларията. Когато вратата зад гърба им се затвори, тя му каза тихичко:

— Не разбирам защо се държат толкова грубо.

— Вършат си работата — увери я Тео.

— Искаш ли пак да се обадиш на родителите си?

— Може би по-късно. Не са в кантората и са заети.

Звънецът удари и Тео потърси с поглед някое скривалище. Учениците щяха да сменят кабинетите и нерядко някои нахлуваха в канцеларията по спешни въпроси. Можеха да го видят да седи тук с виновен вид, явно задържан по някаква причина. По коридорите на училището се разнесе глъчка и Тео грабна едно списание. Скри лицето си зад него и се сгуши до автомата за минерална вода.

В кабинета на госпожа Гладуел Биг Мак провери регистрационните номера на всеки таблет. Беше сложил ръкавици, за да не размазва евентуално намиращите се там отпечатъци от пръсти, и сравни всеки номер с описа си.

— Да, тези са от моя магазин — каза той. — Май сте пипнали извършителя.

— Ще видим — отговори Хамилтън.

— Какво искате да кажете? Нали сте намерили таблетите в шкафчето на хлапето? Искам веднага да повдигна обвинения. Да го притиснем, за да намерим и останалите неща, които е откраднал.

— Ние водим разследването, господин Мак.

— Мисля, че мярнах това хлапе в магазина миналата седмица.

Ворман погледна Хамилтън.

— Сигурен ли сте, Мак?

— Не мога да го докажа. Много хлапета се мотаят из магазина, но това ми се струва познато.

— Той ни каза, че никога не е ходил във вашия магазин.

— Какво очаквате да ви каже? Знаем, че е крадец, нали? След като влиза с взлом и краде, не се съмнявам, че и лъже. Искам това хлапе в ареста, ясно? Всяка година губя сума ти пари заради крадци и джебчии и съдя всеки, когото пипна.

— Ясно, Мак. Ще приключим разследването и ще се отбием в магазина, когато сме готови. Благодаря за съдействието.

— Няма проблем. Само ми намерете и останалите неща.

— Ще ги намерим.

Биг Мак затръшна вратата на кабинета и докато профучаваше покрай бюрото на госпожица Глория, забеляза Тео, който се криеше до автомата за вода.

— Ей, хлапе, къде са другите неща, които си откраднал от магазина ми? — попита той.

В този момент една учителка на шестите класове си говореше тихичко с госпожа Гладуел, а седмокласник, вдигнал висока температура, лежеше на канапето. Всички погледнаха към Биг Мак и после към Тео, който си глътна езика.

— Искам си нещата, ясно? — заяви Биг Мак още по-силно и пристъпи към Тео.

— Не са у мен — пророни Тео.

— Ако обичате — обърна се госпожа Гладуел към Биг Мак.

Вратата се отвори и отвътре излезе инспектор Ворман. Посочи с пръст Биг Мак и отсече:

— Стига толкова. Ние движим нещата. Можете да си вървите.

Биг Мак си тръгна, без да каже нито дума повече.