Теодор Буун — Заподозрян

Удари звънецът за третия час. Учителката на шестокласниците се беше втренчила в Тео, все едно е убиец. Марк някой си, ученикът с високата температура, се беше надигнал и също го зяпаше. Госпожица Глория беше извила вежди и челото й беше набраздено от дълбоки бръчки — много притеснено изражение. На Тео му се искаше да изкрещи, че не е крадец и не е задигнал нищо от Биг Мак, но вместо това за няколко дълги секунди просто стоеше като зашеметен.

Никога досега не го бяха обвинявали в престъпление.

— Бихте ли влезли, моля — покани ги инспектор Ворман.

Тео последва госпожа Гладуел в кабинета й, където тя се настани на големия въртящ се стол зад бюрото си. Тео застана до нея — двамата срещу полицейските инспектори.

— Тези бяха разпознати от собственика — осведоми ги Ворман. — Регистрационните номера съответстват. След като намерихме част от откраднатите предмети, трябва щателно да претърсим шкафчето на Теодор Буун. Да проверим за пръстови отпечатъци. Да направим опис на съдържанието. Такива неща.

— Освен това трябва да разпитаме учениците със съседните шкафчета — каза Хамилтън. — Може да са видели нещо подозрително, нали разбирате, рутинна процедура. Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. Децата имат къса памет.

Госпожа Гладуел знаеше, че тринайсетгодишните имат много по-добра памет от възрастните, но не искаше да спори.

— Добре — каза тя, — но съм сигурна, че можете да почакате до три и половина следобед, когато ще свършат часовете. Няма смисъл да разстройваме учебния процес.

Тео се ужаси при мисълта двамата инспектори да разпитват приятелите му. Скоро щеше да се разнесе мълвата, че е заподозрян и ченгетата са го погнали. Нуждаеше се от помощ. Госпожа Гладуел правеше всичко възможно да го защити, но на него му трябваше по-голяма огнева мощ.

Вратата рязко се отвори и Айк влетя вътре.

— Какво става тук? — настойчиво попита той. — Добре ли си, Тео?

— Не особено — отговори Тео.

Ворман се изправи и каза:

— Аз съм инспектор Ворман от полицейското управление на Стратънбърг, а това е партньорът ми инспектор Хамилтън. Вие кой сте, ако смея да попитам?

Мъжете сковано се представиха един на друг и нито един от тримата не понечи да подаде ръка.

— Айк Буун, бивш съдружник в „Буун и Буун“, а Тео ми е племенник.

— Аз съм госпожа Гладуел, директорката. Добре дошли в кабинета ми.

Айк кимна леко и отговори:

— Приятно ми е. Мисля, че сме се виждали и преди. Е, какво става?

— Адвокат ли сте? — попита Ворман.

— Бивш адвокат — отговори Айк. — В момента съм чичото на Тео, а също и негов съветник, консултант, настойник и всичко, което се наложи да бъда. Ако ви трябват адвокати, дайте ми един час и ще ви доведа колкото искате.

Айк се беше издокарал с обичайното си облекло: избелели джинси, сандали на бос крак, стара рекламна тениска на бира „Ред Страйп“ и оръфано спортно сако на кафяви райета. Дългата му прошарена коса беше прибрана на стегната опашка. Беше превъзбуден и готов за битка и Тео осъзна, че в този момент не би могъл да има по-добър закрилник.

Инспектор Хамилтън превъзходно се ориентира в ситуацията и пое нещата в свои ръце.

— Добре, господин Буун — каза той спокойно. — Снощи е бил извършен взлом в компютърен магазин на Мейн Стрийт. Днес сутринта получихме анонимно обаждане, че може да намерим част от откраднатите стоки в шкафчето на Теодор Буун тук, в училището. Тео се съгласи да бъде претърсено шкафчето му и ние открихме ето тези таблети „Линкс“, чиято стойност е четиристотин долара всеки. Собственикът на магазина провери серийните номера и идентифицира стоката си.

— Идеално! — възкликна силно Айк. — В такъв случай знаем точно кой е обрал магазина. Хулиганът, който ви се е обадил анонимно. Защо не преследвате него, вместо да тормозите Тео?

— Не го тормозим, господин Буун — отговори Хамилтън. — Просто провеждаме разследване, част от което е опитът да открием автора на анонимното обаждане. Стараем се да работим по всички следи, разбирате ли?

Айк си пое въздух и погледна племенника си:

— Добре ли си, Тео?

— Май да — отговори той, но не беше.

Две срязани велосипедни гуми, камък, хвърлен през остъклената му врата, и посипали се върху него и кучето му счупени стъкла, първото проникване в шкафчето му и откраднатата шапка, а сега и това. Някой го тормозеше и се справяше превъзходно.

— Ако ви интересува мнението ми, а понеже сме в моя кабинет, така или иначе ще ви го кажа, полицията има пълното право да провежда разследване, стига да не разстройва учебния процес в моето училище. Освен това смятам, че Теодор Буун не е откраднал нищо — каза госпожа Гладуел.

Тримата мъже кимнаха. Тео беше напълно съгласен, но не помръдна и мускулче.

— И сега какво? — сопна се Айк на инспекторите.

— Искаме Тео да дойде в участъка, за да даде показания официално — отговори инспектор Хамилтън. — Просто обичайна процедура. А после бихме желали да поговорим с някои от другите ученици.