Теодор Буун — Заподозрян

— Значи няма да ми кажеш какво се случи.

Тео поклати глава. Болеше го повече, като я движеше.

Последва жесток въпрос:

— Какво ще си помислят родителите ти, когато им се обадя и им съобщя, че си отстранен от училище заради побой?

— Не знам — успя да прошепне Тео, ужасен от перспективата. Да се изправи пред родителите си щеше да е по-лошо от ритника в главата. Остра болка го прониза в корема, когато си представи физиономиите им.

— Добре. Моля те, излез навън.

Тео скочи от стола си и излезе от стаята. Когато прекрачи прага, видя останалите трима и прокара показалец по устните си. Гроб съм. Не съм ви издал, вие също не го правете.

Дойде ред на Бакстър. Той влезе в стаята и се върна на масата, все едно ще го екзекутират.

— Ти ли подметна на Тео нещо във връзка с неприятностите му? — попита госпожа Гладуел.

Никакъв отговор.

— Да си го дразнил или тормозил?

Никакъв отговор.

— Уди ли те удари в лицето?

Никакъв отговор.

— Или Тео?

Нищо.

— Излез, моля те, и изпрати Уди.

Когато излезе навън и видя останалите трима, Бакстър плъзна пръст по устните си. Никой да не пропява.

Докато госпожа Гладуел въртеше Уди на шиш, Тео, Гриф и Бакстър седяха на дървена пейка под надзора на господин Маунт, на когото му беше жал за момчетата. Бяха добри деца и отстраняването им от занятия нямаше да постигне нищо. Но все пак правилата си бяха правила.

От четиримата Уди последен би се огънал под натиск, така че и той отказа да отговаря на въпросите на госпожа Гладуел. Когато тя го попита дали е ударил Бакстър, Уди отговори:

— Мога да ви кажа само името, чина и номера си.

— Много смешно, Уди. Да не мислиш, че това е някаква игра?

— Не.

— Ти ли посегна пръв?

— Отказвам да обсъждам вината си — отговори той.

— Върви си!

Най-слабата брънка беше Гриф, а когато и той издържа разпита на госпожа Гладуел, без да проговори, тя отново събра всички момчета в стаята.

— Ето какво — каза директорката. — Отстранявам ви за един ден заради побоя и за още един ден заради отказа да сътрудничите. Днес е четвъртък, наказанието важи за днес и за утре. Ще се върнете на училище в понеделник, а оттогава започва да тече трийсетдневен изпитателен срок. Само едно нарушение през тези трийсет дни, и ще ви отстраня за цяла седмица.

Перспективата да пропусне два учебни дни изобщо не притесняваше Тео, но предстоящата среща с родителите му определено го плашеше. Зачуди се дали преди това да не се обади на Айк, понеже той щеше да разбере и най-вероятно дори да похвали Тео за решителната позиция. Може би след това Айк щеше да съобщи новината на родителите на Тео и да смекчи удара. Тео тъкмо обмисляше тази възможност, когато госпожа Гладуел оповести:

— Ще се обадя на родителите ви.

Работата по уточняването на подробностите и документите във връзка с отстраняването от училище отне около един час. Момчетата останаха в занималнята, седнали на масата един срещу друг, а господин Маунт се бе разположил отегчено в другия край. Излезе веднъж, за да си вземе кафе, а докато го нямаше, Бакстър каза:

— Извинявай, Тео.

— Няма проблем — увери го Тео.

Уди не се извини.

Родителите на Уди и на Бакстър работеха, затова през деня никой не си беше вкъщи. Госпожа Гладуел обясни, че те двамата ще бъдат отстранени от занятия, но ще останат на територията на училището и ще трябва да седят в отделни занимални от сутринта до края на часовете в три и половина следобед. Щяха да бъдат сами и единственото им занимание щяха да са допълнителните домашни. Никакви мобилни телефони и лаптопи, само учебниците. Всеки щеше да обядва на чина си сам. Това беше много по-неприятно от доброто старо отстраняване, когато просто те изритваха от училище. Майката на Гриф беше домакиня, така че той щеше да си остане у дома, най-вероятно щеше да спи до късно, да гледа телевизия, да си играе с кучето и да прави каквото си поиска, освен ако родителите му не се ядосаха достатъчно, за да му наложат наказания. Тео също имаше къде да отиде — в кантората „Буун и Буун“.

Майка му беше в съда. От училище го взе баща му. Докато потегляха с колата, Тео попита:

— Ами колелото ми?

— Ще го приберем по-късно — отговори баща му. Засега той беше забележително сдържан и спокоен, поне външно.

След няколко пресечки, баща му попита:

— Какво се случи?

— Но ще си остане между нас, нали?

— Какво се случи, Тео? — сряза го господин Буун.

— Нали няма да кажеш на госпожа Гладуел? Не мога да изпортя другите момчета.

— Няма. Просто ми кажи какво се случи.

Тео му разказа всичко.

Подробностите просто се изляха от него и понеже досега не беше имал възможността да изложи своята версия на историята, на Тео му олекна. Когато приключи, двамата седяха на малкия паркинг зад кантората.

— Сърдиш ли ми се, татко? — попита Тео.

— Знаеш правилата, а си ги нарушил — строго отговори баща му.

— Така е, но тогава просто нямах избор.

Господин Буун изключи двигателя и каза:

— И на мен така ми се струва.

13