Читаем Теодор Буун — Заподозрян полностью

Границата между правилно и неправилно открай време беше ясна, обаче сега нищичко не беше ясно. Всякакви нередни работи се стоварваха върху Тео. Не беше редно някой да отваря шкафчето му и да слага там открадната стока с ясното намерение да му навлече сериозни неприятности. Не беше редно някой да го преследва, да срязва гумите на колелото му и да хвърля камъни през прозореца му. Тео не беше направил нищо нередно, а се отнасяха с него като с престъпник. Не бяха прави да го подозират, а ако го обвиняха в престъпление, това щеше да е поредната несправедливост. Не беше редно и Тео да участва в сбиването, обаче явно баща му, Винс и Айк не го смятаха за чак толкова нередно. Редно ли беше Тео да наруши разпоредба в кантората и да открадне парола в опит да предотврати друга, още по-голяма нередност? Възможно ли бе неправилната постъпка да предизвика правилен резултат?

Всичко това беше адски объркващо, но Тео имаше доверие на Айк, а Айк изобщо не се съмняваше, че е правилно да вземат паролата.

Тео поведе Джъдж обратно към кабинета си и го гушна, за да заспи. След като настани кучето, той се измъкна в коридора и се ослуша за гласове. Дороти и Елза си разменяха рецепти. Не се чуваше и звук от баща му на горния етаж — известно беше, че Уудс Буун също си подремва по обед. Тео се шмугна в кабинета на Винс, затвори вратата и я заключи. Седна на стола и като внимаваше да не разбутва нищо върху бюрото, разгледа компютъра му. Скрийнсейвърът беше стандартна снимка на залез над океана. Тео кликна върху главното меню, после върху „Инфо Брийф“. Изискваше се парола, затова той излезе от програмата и влезе в „Моят компютър“. Щракна върху „Десктоп“, после върху „Контролен панел“, „Система и сигурност“ и накрая — „Пароли“. Винс имаше много пароли и Тео се почувства като подлец, докато ги разглеждаше. Имаше пароли за онлайн продажби на дребно, мобилни телефони, два сайта за запознанства, един туристически сайт, една онлайн игра на футболен мениджър и още най-малко десетина други. В края на списъка беше „Инфо Брийф“ Тео клика върху името. Появи се паролата: Avalanche88TeeBone33. Тео бързо си я записа, после излезе от главното меню. Кликна върху „Инфо Брийф“, въведе паролата и екранът потъмня за около пет секунди, преди да се появи съобщението: „Код на Буун и Буун“ за системата „Инфо Брийф“. Тео си записа кода и натисна Enter. Появи се дълъг списък от имена като „Дениз Снайтър срещу Уилям Снайтър“ и Тео разбра, че е намерил бракоразводните дела на майка си. Бързо излезе, върна скрийнсейвъра на екрана и стана, без да докосва нищо друго. Пое си дълбоко въздух и открехна вратата, сигурен, че отвън го чака някой и ей сега ще му се нахвърли. Но хоризонтът беше чист и Тео бързо се върна в тесния си кабинет, където кучето му все още спеше и където той се чувстваше в безопасност.

Тео знаеше, че системата на „Инфо Брийф“ ще запише влизане в 12:14 ч. в петък от компютъра на Винс, но се съмняваше, че това ще бъде забелязано скоро. Ако някой го попиташе, той просто щеше да отрича всичко. В крайна сметка беше петък следобед и нямаше голяма вероятност нито Винс, нито майка му, нито който и да било да влезе в „Инфо Брийф“ преди понеделник сутринта, а още по-важното беше, че нямаха навик често да преглеждат архивите с влизанията в системата.

До този момент дребната му простъпка изглеждаше безукорно извършена, но Тео се чувстваше отвратително. Чудеше се дали наистина да даде на Айк паролата и кода и колкото повече минути се изнизваха, толкова по-малко склонен бе да го направи. Едно бе да се промъкне и да ги открадне от почти незащитения компютър на Винс, но много по-сериозно нарушение бе да ги даде на Айк и той наистина да отваря файловете и да рови за деликатна информация.

Майка му се върна малко преди един часа. Носеше обяд и двамата хапнаха на масата в заседателната зала заедно с баща му. Настроението беше мрачно и те не говориха за бъркотията около Тео, а за други неща. Докато ядеше сандвича си, той се изкушаваше дали да не спомене вероятността евентуалният заговор срещу него да е свързан с някое бракоразводно дело на майка му, но Айк го беше помолил да изчака.

И той го послуша.



Тео беше в кабинета си, пишеше си домашните и гледаше как стрелките на часовника едва-едва пълзят, когато Елза го потърси по интеркома.

— Тео, имаш посетител — съобщи тя.

— Кой? — попита той изненадан, а после и притеснен, че полицаите може да са се върнали.

— Приятел.

Тео бързо се запъти към предната част на сградата. До бюрото на Елза стърчеше Гриф, малко притеснен. За последен път го беше видял предишната сутрин, когато госпожа Гладуел отстрани от занятия и него. Двамата влязоха в заседателната зала и Тео затвори вратата. Седнаха на тежките кожени столове и Гриф се огледа наоколо.

— Яко е — каза той. — Твоя ли е?

— Използвам я понякога — отговори Тео. — Имам малък кабинет отзад.

След неловка пауза Гриф попита:

— Ваш’те викаха ли ти?

— Не много. А на теб?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чужие сны
Чужие сны

Есть мир, умирающий от жара солнца.Есть мир, умирающий от космического холода.И есть наш мир — поле боя между холодом и жаром.Существует единственный путь вернуть лед и пламя в состояние равновесия — уничтожить соперника: диверсанты-джамперы, генетика которых позволяет перемещаться между параллельными пространствами, сходятся в смертельной схватке на улицах земных городов.Писатель Денис Давыдов и его жена Карина никогда не слышали о Параллелях, но стали солдатами в чужой войне.Сможет ли Давыдов силой своего таланта остановить неизбежную гибель мира? Победит ли любовь к мужу кровожадную воительницу, проснувшуюся в сознании Карины?Может быть, сны подскажут им путь к спасению?Странные сны.Чужие сны.

dysphorea , dysphorea , Дарья Сойфер , Кира Бартоломей , Ян Михайлович Валетов

Фантастика / Детективы / Триллер / Научная Фантастика / Социально-философская фантастика