Читаем Теодор Буун — Заподозрян полностью

След драматичния си провал от известен и уважаван адвокат до изключен от Асоциацията на юристите ексцентричен стар хипар, Айк живееше в покрайнините на подземния свят на Стратънбърг и много неща стигаха до ушите му. В един покер клуб играеше карти с пенсионирани полицаи и адвокати. В друг общуваше с неколцина бивши престъпници като него. Каквато и сензационна история да въртяха медиите, Айк обикновено успяваше да проследи даден слух и да го проучи задълбочено, преди той да се разчуе.

— Е, каква е твоята теория? — попита Айк.

Тео вдигна рамене, като че ли знаеше точно какво се случва.

— Много е просто, Айк. Пийт Дъфи се качва на велосипед някъде след полунощ, кара няколко километра по застлания с чакъл път, среща се със съучастника си, мятат колелото в багажника на автомобил или в каросерията на пикап и отпрашват. — Тео поднесе бързия си разказ небрежно, сякаш беше напълно сигурен, че нещата са се случили точно така, а след като приключи, мислено благодари на господин Маунт.

Айк присви очи, за да асимилира чутото. Челюстта му леко увисна, докато го анализираше. Челото му се набърчи замислено.

— Къде го чу? — попита той.

— Да съм го чул ли? Никъде. Според мен е очевидно, че е станало така. Как иначе ще го обясниш?

Айк почеса брадата си и погледна към отсрещната страна на масата. Често се впечатляваше от зрелостта и житейската схватливост на племенника си, но това поднесено с лекота обяснение на свързаната с Дъфи загадка му се стори малко отрепетирано.

Тео реши да продължи:

— Обзалагам се, че няма да го открият. Бас ловя, че Пийт Дъфи е планирал всичко безупречно и сега е някъде далече, най-вероятно с доста пари и с нови документи за самоличност.

— Нима?

— Разбира се, Айк. Разполага с преднина от осем часа, а полицията няма никаква представа с какво се придвижва той. Така че какво точно търсят? И те не знаят.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита Айк и се завъртя със стола си. Под шкафа зад бюрото му имаше малък хладилник, обикновено добре зареден.

— Не, благодаря — отговори Тео.

Айк извади още една бутилка бира, отвори я и отпи. Тео знаеше, че чичо му пие твърде много, беше го научил в кантората „Буун и Буун“, а също и в съда. На два-три пъти беше дочувал коментари, които намекваха, че Айк Буун има проблеми с алкохола, и предполагаше, че това е вярно. Никога обаче не го беше виждал с очите си. Айк беше разведен и доста отчужден от децата и внуците си. Живееше сам и по мнението на Тео беше тъжен възрастен човек.

— Още ли имаш петица по химия? — попита Айк.

— Стига, Айк. Трябва ли непрекъснато да говорим за оценките ми? Нашите им обръщат предостатъчно внимание. Освен това е пет и половина, а не пет.

— Как са вашите?

— Добре са. Мама ми е оставила бележка да те поканя да вечеряш днес с нас в „Робилио“.

— Много мило от нейна страна. — Айк махна с ръка над папките, струпани в безпорядък върху бюрото му, после отговори със същата изтъркана фраза, която Тео чуваше почти всеки ден от родителите си: — Имам много работа.

Каква изненада, ха-ха, помисли си Тео. По неразбираеми за него причини взаимоотношенията между родителите му и Айк бяха сложни и той не можеше да направи нищо, за да ги опрости.

— Вечерята не отнема много време — отбеляза Тео.

— Благодари на Марсела от мое име.

— Добре.

Тео често се доверяваше на Айк и споделяше с него неща, които не казваше на родителите си. Мислеше да му разкаже колко странен ден е имал, след като си бе тръгнал от съдебната зала предобед, но реши да си замълчи. Можеше да сподели неприятностите си и по-късно и да го помоли за съвет.

Поговориха за бейзбол и за футбол и след половин час Тео и Джъдж се сбогуваха. Колелото му беше точно където го беше оставил, с две напомпани гуми, така че го яхна и полетя, следван от Джъдж. В кантората завари и двамата си родители и както обикновено им разказа накратко как е минал денят му.

Марсела Буун не обичаше да готви и най-често беше прекалено заета, за да се заседява в кухнята. Уудс Буун беше ужасен готвач, но пък обичаше да си похапва, затова още откакто Тео беше съвсем малък, семейството опитваше най-разнообразните в етническо отношение храни в Стратънбърг. В понеделник хапваха италиански ястия в „Робилио“. Във вторник бяха на супа и сандвичи в приюта за бездомни. В сряда си наваксваха с китайска храна за вкъщи от някой от трите си любими ресторанта. В четвъртък господин Буун купуваше специалитета на деня от един турски ресторант. Петъчната вечеря винаги беше риба в „Малуф“ — шумно ливанско заведение. В събота се редуваха да избират заведение, като всеки от тримата самостоятелно определяше предпочитанията си, без другите двама да му влияят. И накрая в неделя госпожа Буун влизаше във владение в кухнята си и пробваше нова рецепта за печено пиле. Резултатите невинаги бяха блестящи.

Точно в седем вечерта семейство Буун влязоха в ресторант „Робилио“, където ги поведоха към любимата им маса.

5

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом лжи
Дом лжи

Изощренный, умный и стремительный роман о мести, одержимости и… идеальном убийстве. От автора бестселлеров New York Times. Смесь «Исчезнувшей» и «Незнакомцев в поезде».ЛОЖЬ, СКРЫВАЮЩАЯ ЛОЖЬСаймон и Вики Добиас – богатая, благополучная семья из Чикаго. Он – уважаемый преподаватель права, она – защитница жертв домашнего насилия. Спокойная, счастливая семейная жизнь. Но на самом деле все абсолютно не так, как кажется. На поверхности остается лишь то, что они хотят показать людям. И один из них вполне может оказаться убийцей…Когда блестящую светскую львицу Лорен Бетанкур находят повешенной, тайная жизнь четы Добиас выходит на свет. Их бурные романы на стороне… Трастовый фонд Саймона в двадцать один миллион долларов, срок погашения которого вот-вот наступит… Многолетняя обида Вики и ее одержимость местью… Это лишь вершина айсберга, и она будет иметь самые разрушительные последствия. Но хотя и Вики, и Саймон – лжецы, кто именно кого обманывает? К тому же, под этим слоем лицемерия скрывается еще одна ложь. Поистине чудовищная…«Самое интересное заключается в том, чтобы выяснить, каким частям истории – если таковые имеются – следует доверять. Эллис жонглирует огромным количеством сюжетных нитей, и результат получается безумно интересным. Помогает и то, что почти каждый персонаж в книге по определению ненадежен». – New York Times«Тревожный, сексуальный, влекущий, извилистый и извращенный роман». – Джеймс Паттерсон«Впечатляет!» – Chicago Tribune«Здешние откровения удивят даже самых умных читателей. Сложная история о коварной мести, которая обязательно завоюет поклонников». – Publishers Weekly«Совершенно ослепительно! Хитроумный триллер с дьявольским сюжетом. Глубоко проникновенное исследование жадности, одержимости, мести и справедливости. Захватывающе и неотразимо!» – Хэнк Филлиппи Райан, автор бестселлера «Ее идеальная жизнь»«Головокружительно умный триллер. Бесконечно удивительно и очень весело». – Лайза Скоттолайн«Напряженный, хитрый триллер, который удивляет именно тогда, когда кажется, что вы во всем разобрались». – Р. Л. Стайн

Дэвид Эллис

Триллер
Эскортница
Эскортница

— Адель, милая, у нас тут проблема: другу надо настроение поднять. Невеста укатила без обратного билета, — Михаил отрывается от телефона и обращается к приятелям: — Брюнетку или блондинку?— Брюнетку! - требует Степан. — Или блондинку. А двоих можно?— Ади, у нас глаза разбежались. Что-то бы особенное для лучшего друга. О! А такие бывают?Михаил возвращается к гостям:— У них есть студентка юрфака, отличница. Чиста как слеза, в глазах ум, попа орех. Занималась балетом. Либо она, либо две блондинки. В паре девственница не работает. Стесняется, — ржет громко.— Петь, ты лучше всего Артёма знаешь. Целку или двух?— Студентку, — Петр делает движение рукой, дескать, гори всё огнем.— Мы выбрали девицу, Ади. Там перевяжи ее бантом или в коробку посади, — хохот. — Да-да, подарочек же.

Агата Рат , Арина Теплова , Елена Михайловна Бурунова , Михаил Еремович Погосов , Ольга Вечная

Детективы / Триллер / Современные любовные романы / Прочие Детективы / Эро литература