Теодор Буун — Заподозрян

— Ще бъде много вълнуващо — поде той. — Летял съм почти четирийсет години и всяка минута ми харесваше. Ще изучаваме самолетите — с бутални двигатели, с турбовитлови, както и реактивните самолети. Ще построим модел на самолет, захранван с батерии, който може да се издига на височина шейсет метра. Така ще усвоите принципите на летенето — скорост, подемна сила, челно съпротивление, аеродинамика, както и контролните повърхности — елероните, хоризонталния стабилизатор и руля. Ще се научите да разчитате навигационни карти и да планирате курса на истински полет, който самите вие ще извършите с помощта на страхотен симулаторен софтуер. Ще посетим летището в Стратънбърг, ще разгледаме различни самолети, после ще се качим в кулата и ще наблюдаваме работата на диспечера на въздушното движение. Тук трафикът не е много оживен, но въпреки това ще ви бъде интересно да видите как диспечерът ръководи нещата. А накрая, след като сте усвоили основните положения, ще направим истински полет. С разрешението на родителите ви ще ви повозя двама по двама на моята чесна. Ще се издигнем на около километър и половина височина и ще ви позволя да управлявате самолета. Ръцете ми през цялото време ще бъдат върху контролните уреди, но ще усетите машината добре. Ще правим завои, издигания и спускания. Ще изберем ясен ден, за да видите от птичи поглед къде живеем и каква е околността. Какво ще кажете? Звучи забавно, нали?

Шестте момчета бяха като в транс, напълно погълнати от предстоящото приключение. Всички закимаха нетърпеливо. За миг Тео забрави проблемите си. Майора им раздаде брошурите за авиаторските умения и обясни задачата им за събранието следващия петък, после взе един голям модел на самолет, който използваше и в действителното обучение, и се зае да изрежда частите.

Тео, мечтател както винаги, се замисли колко страхотно ще е да пилотира самолет — реактивни изтребители и грамадни боинги. Какъв прекрасен живот: най-напред щеше да преживее приключението на въздушните двубои високо над бойното поле, а после щеше да обиколи света като капитан на луксозен пътнически лайнер. Винаги бе мечтал да стане адвокат, но сега правото беше изгубило част от привлекателността си и професията на пилот му се стори по-вълнуваща.

Точно в пет часа Майора оповести, че събранието е приключило. Очакваше, когато се съберат следващия път, всички да са се справили безупречно със задачите си. Скаутите се сбогуваха, а той изчака повечето да излязат и каза:

— Тео, може ли да поговорим?

— Разбира се, Майоре — отвърна Тео.

Другите момчета се качиха на колелата си и потеглиха, а той и Майора застанаха до вратата.

— Не е моя работа — започна Майора, — но чувам, че нещата при теб не се развиват много добре и имаш проблеми с полицията във връзка с някакъв обир. Не искам да любопитствам, Тео, просто съм загрижен.

Тео кимна и за секунда си помисли, че ще е по-благоразумно да не разкрива нищо. Снимката му обаче беше навсякъде в интернет, името му беше свързано с престъпление и вината му сякаш вече беше предопределена, затова реши, че е глупаво да се държи така, все едно не може да говори за случилото се.

— Да, сър, изглежда, аз съм главният заподозрян — отговори той.

— Значи си говорил с полицията?

— Няколко пъти. — Всъщност Тео не помнеше колко точно. — Те не ми вярват и май са решили да ме обвинят в престъплението.

— Това е нелепо!

— Напълно съм съгласен.

— Виж, Тео, работил съм като доброволец в съда за малолетни. Ако дете, което има проблеми, се нуждае от доброволец, от някой, който да го изслуша и да го посъветва, съдът назначава мен, за да му подам ръка. Разбира се, то има адвокат, но знаеш колко заети са адвокатите. Аз си сътруднича с адвоката за доброто на детето. Искам да кажа, че познавам отлично и двамата съдии в съда за малолетни. Ще се радвам да се намеся в твоя полза, ако искаш — не като доброволец, понеже ти не се нуждаеш от такъв, а за да поговоря със съдиите неофициално. Нелепо е да обвинят теб в кражба.

Тео усети как гърлото му се стяга, но успя да каже:

— Благодаря, Майоре.

— Знам, че си невинен, Тео, и ще направя всичко по силите си да ти помогна.

— Благодаря — повтори Тео и се помъчи да прикрие вълнението си.

18

Майора се ръкува с Тео, потупа го по гърба и затвори вратата след него. Навън Тео се приближи до колелото си и се качи. Точно преди да потегли, усети нещо странно и разбра, че предната му гума е спукана.

Прониза го остра болка ниско в корема — той не беше сигурен дали е от гняв, от страх или от двете. Озърна се да провери дали някой не го наблюдава, после впери поглед в гумата и се замисли какво да прави. Нищо не му хрумна. Беше толкова ядосан и объркан, че в главата му цареше пълен хаос. Бавно слезе от колелото и огледа предната гума. Малкият разрез изглеждаше познат.