Тъгата на сукубата

Погледнах го с широко отворени очи, а погледът ми бе натежал от някакво чувство. Може би — надежда. Страст. Учудване. Видях изражението си отразено в неговото и този път, когато той се наведе да ме целуне, не го спрях. Дори отговорих на целувката му. Беше минало много време, откакто бях целувала просто заради самото целуване, заради усещането как езикът му нежно навлиза в устата ми, а устните му галят моите, докато ръцете му все по-силно ме притискат. Бих могла да се целувам така до безкрайност само заради насладата от физическото усещане, нямащо нищо общо със захранването на сукубата в мен. Беше великолепно. Опияняващо. Нямаше страх. Но Роман искаше повече от целувки и когато ме събори на килима в дневната, отново не го спрях. Тялото му се изпълни с топлина и копнеж. Той бавно и внимателно легна върху мен, показвайки въздържание, което ме изненада и впечатли. Бях спала с толкова много мъже, които веднага се нахвърляха да задоволят собствените си нужди, че бе направо учудващо да съм с някой, така явно загрижен за моето удоволствие. Нямаше от какво да се оплача.

Той притисна тялото си към моето и продължи да ме целува. След това от устата премина към ухото ми и прокарвайки език устните му се спуснаха надолу по шията ми. Тя винаги е била една от най-ерогенните ми зони и аз шумно издишах, когато изкусният му език бавно погали чувствителната кожа, карайки я да настръхне. Извих тялото си към неговото, за да му покажа, че би могъл да ускори нещата, но той, изглежда, не бързаше. Отиваше все по-надолу и по-надолу, целуваше гърдите ми през деликатната копринена материя на блузата, докато платът се навлажни и прилепна към зърната ми. Седнах, за да може да свали блузата ми. Когато го направи, смъкна и полата ми, така че останах само по бикини. Но той бе завладян от гърдите ми, продължи да ги целува и докосва, като редуваше целувките от нежни и ефирни до груби и хапещи, които заплашваха да оставят пурпурни следи. Накрая се плъзна надолу, прокарвайки езика си по гладката кожа на корема и спря, когато най-после стигна до бедрата ми.

Бях изтощена от копнеж и нетърпение да докосна тялото му в отговор. Но когато го направих, той нежно притисна китката ми към пода и ме смъмри:

— Не още.

Точно тогава ми хрумна, че от мен се очакваше през това време да правя нещо. Печелех време, нали? Да, така беше. Протаках, за да измисля план. План, който щях да имам… по-късно.

— Червено — отбеляза той, плъзвайки пръсти по бикините. Бяха ефирни, едва ли не само парчета дантела и прозрачен плат. — Кой би се сетил?

— Почти никога не нося дрехи в розово и виолетово — признах, — но по някаква причина обичам бельо в тези цветове. И в черно, разбира се.

— Отиват ти. По всяко време можеш да ги преобразиш, нали?

— Да, но защо?

Роман се пресегна и ги разкъса:

— Защото ми пречат.

Той се наведе, разтвори бедрата ми и зарови лице между тях. Езикът му бавно се плъзна по устните и после проникна навътре към пламналия ми клитор. Стенейки, повдигнах и притиснах бедра към него, опитвайки се да задоволя копнежа си. Но Роман още веднъж ме притисна към пода; не бързаше, искаше да ме възбуди, да ме води към все по-голямо и по-голямо удоволствие. Всеки път, когато наближавах върха, той прокарваше език надолу и проникваше в мен.

Когато най-после ми позволи да свърша, го направих толкова шумно и диво, че тялото ми се разтресе, а той ме притискаше, продължавайки да смуче. В онзи момент бях така възбудена и замаяна, че докосването му беше повече, отколкото можех да понеса. Чух се как го моля да спре, но в същото време той отново ме водеше към върха.

Той постепенно спря, пусна ме и се отдръпна, наблюдавайки как тръпнещото ми тяло се успокоява. Разделяха ни само дрехите му, които свалихме за две секунди и той легна върху мен, притискайки се към голата ми кожа. Когато ръцете ми се плъзнаха надолу, за да го погалят, Роман въздъхна с явно блаженство.

— Господи, Джорджина — задъхано каза той, вперил очи в моите, — нямаш представа колко те желая!

Нямах ли?!

Насочих го към себе си. Тялото ми се разтвори за неговото, прие го, сякаш някаква част от мен досега бе липсвала и той започна да се движи, наблюдавайки внимателно изражението на лицето ми, какво изпитвах при всяко негово движение.

Печеля време, мъдро си помислих аз, но когато той притисна китките ми към пода, претендирайки за собственост върху тялото ми с всеки един тласък, вече знаех, че лъжа себе си. Случващото се беше много повече от печелене на време, за да мога да предупредя Джером и Картър. Беше за мен. Беше егоистично. През последните няколко седмици непрестанно бях копняла за Роман, а сега го имах. И не само това — беше точно както той ми бе казал: не се отнасяше за оцеляване, а само за удоволствие. Бях правила секс с други безсмъртни, но не и наскоро. Бях забравила какво е да нямам в главата си чужди мисли и просто да се наслаждавам на усещанията си.