Тъгата на сукубата

— Накрая тя отново се превърнала в жена и си останала жена. Тогава се оженили.

Бях спряла да дишам при споменаването на думата „преобразява“. Все още стисках книгата, втренчила невиждащ поглед в пространството, а в гърдите ми се надигаше огромно крилато чувство.

— Добре ли си, Кинкейд? Исусе Христе, напоследък си доста странна!

Примигнах, връщайки се към реалността. Чувството в гърдите ми изригна навън и се понесе във възхитителен полет. Отново започнах да дишам.

— Да. Съжалявам. Имах много тревоги. — После добавих: — Отсега нататък ще правя всичко възможно, за да не бъда странна.

Дъг изглеждаше успокоен:

— Може и да е безнадеждно трудно, но щом го казваш ти, има надежда.

— Да — съгласих се с усмивка, — има надежда.