Тигрицата на океана

Отвъд пясъчната ивица, по която се валяха крабови черупки и рогати раковини, всички обсипани с морски жълъди, се зеленееше поясът на панданусите. Безброй сплетени едно в друго храстчета, издигнати върху корени кокили, с ветрила от остри листа, отдалеч наподобяващи плачещи върби, с плодове като ананаси. Зад тях се извишаваха разкривените от ураганите стволове на кокосовите палми, по които се катереха, обхванали ги с ръце и стъпвайки с цели ходила, сякаш крачеха по тях, малолетни берачи.

Циклопа го изгледа дръзко с единственото си око:

— Това ли е всичко? Та то, отче, аз знам много повече. И за хотелите; и за консервните заводи, които превръщат крайбрежието в пустош; и за вълноломите, изместили теченията и унищожили омарите в заливите — единствено препитание на крайбрежните жители? И?

Той внезапно промени глас:

— Право казахте онзи ден, най-много зло е сторено в името на доброто. Но бързам да ви успокоя. Аз няма да правя нито хотел, нито завод.

— А какво?

— То си е моя работа, отче. Аз питам ли ви какво правите в черква?

— Елате и ще видите!

— Ами че и вие тогава елате под водата! — пресрещна го с тая възгруба шега Циклопа.

Мисионерът хвърли поглед към океана. — Наближаваше пладне. Вятърът се усилваше и водната повърхност се надипляше като люспите на чудовищна риба, които бързо се сливаха в добре подредени вълни и почваха да се пенят о рифа.

Все тъй търпеливо той продължи. Упорит беше, свикнал да убеждава в името на Бога.

— Правите филм? А знам и това. На друго място, не много далеч оттук. Дойдоха такива като вас. Направиха филм. И го пуснаха да се върти по света. И безделниците с пари, дето ги наричате туристи, плъзнаха натам като напаст божия? Туризмът — този бяс, вселен ни от Сатаната?

— Аз няма така — прекъсна го Циклопа. — Ще покажа на зрителите красотата. А в края на филма ще ги предупредя, че този подводен рай вече не съществува, унищожен от човешката намеса.

И сви устни в разкривената си зла усмивка.

— Впрочем няма да ги излъжа, защото, както е тръгнало, както е вече на двеста крачки оттук, след няколко години и вашият бряг ще заприлича на мъртвило.

При тези думи патер Себастиан пребледня, простря напред ръка, сякаш да се предпази от нещо.

— Вие сте зъл пророк — рече той глухо.

А Ева, досега слушала този разговор мълчаливо, повече не се сдържа:

— Черноглед? Той я стрелна с око:

— По-добре черноглед, Ева, отколкото късоглед? Като някои мои сътрудници?

Това безспорно се отнасяше за нея. Без да го е изрекъл, без дори да погледне към нея.

Едно босоного дете прекъсна разговора им, който заплашваше да се изроди в лични обиди.

— Китове! — извика то отдалеч — Заседнали китове в Мъртвия залив!

Циклопа скочи мигновено.

— Веднага! — заповяда той. — Камерите! Това не бива да се изпусне!

Само за минута всички се метнаха в лодката, ведно с мисионера, когото нагласиха вътре на ръце. Моторът избоботи и ги поведе на изток. Но щом навлязоха над самия риф, го угасиха. Хванаха веслата, за да не се нанижат в някой по-висок зъбер.

Огряно от отвесното слънце през прозрачната вода на лагуната, дъното се виждаше близко и отчетливо като през огромна, но недошлифована лупа. Наситено с такива багри, каквито не могат да се срещнат и в най-пищния есенен пейзаж. В лек ритъм като индуски танцьорки се полюляваха изящните ветрила на горгонариите и нежните подобни на облачета пухкави водорасли. По кораловите постройки, извезани с разноцветните бодове на полипите, с най-фантастични разцветки и форми като огромни тепсии, топки, чадъри, балкончета, козирки, храсти, бяха полепнали мехурести гъбки, бутилковидни оранжеви асцидии, жилави мъхове, огнени милепори във вид на сталагмити. А между тях, сякаш съвсем не на място в тая странна градина, се извишаваха причудливите акропори като зелени елички, осланени храстчета, заскрежени вейки. Трепкащите слънчеви снопове проблясваха в натрошените седефени черупки, отразени в удивителни спектрални взривове. Пълзяха сини морски звезди, ежове диадеми, охлюви трохуси и ципреи, бързаха да се заровят в пясъка крабове и раци пустинници, изпърхваха към скривалищата си невероятно нашарени коралови рибки. Усетила с множеството си прости оченца сянката на преминалата лодка, огромна тридакна с накъдрени краища на черупките си като боядисани в зелено устни, с трясък ги захлопна. И криещите се из вътрешностите й крабчета се разпълзяха безпорядъчно по нея в търсене на друго укритие.

Лодката успя да се прехвърли през рифа извън лагуната, възползвала се ловко от една по-голяма вълна. Оттам изведнъж почваше бездната. Кораловата стена се спускаше стръмно надолу, стопяваше се в тъмнолилава мъгла, в която бродеха неясни, размазани сенки. Акули, баракуди, риби тонове. А по външния му горен ръб коралите бяха постигнали най-буйния си растеж, най-разкошните си багри и форми.

Циклопа посочи надолу:

— Ей тази красота искам да покажа на хората! Сякаш от друга планета, от друг свят, сътворен от чужд нам бог, способен да твори само красота.

— Брате, не богохулствай! — успя да се обади мисионерът. — Поне пред мен? Иначе?

— Какво, отче?