Тигрицата на океана

Той правеше няколко гребвания към брега, после почваше да изплисква нахлулата за това време вода. Пак гребане и пак изплискване, И пак? И пак? Сякаш цял живот бе правил само това — гребане изплискване?

В това време плуващата редом тигрова акула с пулсиращи хрилни отвори го стрелкаше със злобен и ведно с това безучастен поглед. Акулите са търпеливи. Могат да чакат. И тая щеше да изчака, докато лодката му потъне.

Най-сетне, когато залязващото слънце си издърпваше огнената пътека за сън, човекът достигна прибоя. Доколкото му бе възможно, в гребане и изчерпване на водата, опита да премине подводния праг.

Не успя. Лодката се изви настрана. Една по-голяма вълна я подхвана на борд и запокити върху оголената скала. В миг я превърна на купчина греди и дъски.

Крушенецът има щастие да прелети над рифа. И да бъде повдигнат навреме от следващия воден хребет, с който премина това кипящо и ревящо препятствие. После заплува към брега, без да поглежда гмуркащите се край него тюлени.

Най-сетне стъпи на дъното и продължи, като газеше водата до гърди. Излезе на сушата. Пое дълбоко дъх. В тоя миг отгоре му налетя с рев Отхапания плавник. Циклопа не устоя пред яростта му, а хукна да бяга. Но навред го пресрещаха озъбени зли мъжкари. Ето, оградиха го в плътен пръстен, заподскачаха тромаво към него, като показваха страшните си зъби и ревяха гръмогласно.

Сам се учуди, че се сети за това. Мъжките морски лъвове демонстрират силата си, като вирват колкото може по-високо глави. Тази стойка е и призив за бой. Бяха сметнали, че изправеният човек предизвиква всички към саморазправа.

Трябваше да опита! Иначе беше загубен. И той се просна по очи сред стесняващия си ревящ обръч. Престори се на мъртъв. При този му вид самците се заковаха на място разколебани. Позата на покорство в доскоро предизвикващия ги нахалник успокои яростта им. И един по един почнаха да се завръщат в харемите си, обезпокоени, че в това време някой от дебнещите отстрани ергени могат да им ги отнемат.

Циклопа дълго лежа така като труп, хем да не ги дразни повече, хем да си почине от преживените премеждия, докато се реши да тръгне отново. Но вече не прав, а с пълзене, на четири крака, опитващ да наподоби щапукането на малко тюленче.

Възрастните го оглеждаха с недоумение, ала не го нападаха. Само се чудеха може би какво е това непознато дребосъче, което се мотаеше сред тях.

Най-сетне успя да се измъкне от множеството. Изправи се тозчас на крака и хукна с все сила към онова място, където бяха прекарали с Ева ония три дни. Тъй тревожни. И тъй щастливи за него.

Но спря. Върху чакъла лежеше евината кукла. Той я грабна и продължи да тича, като я притискаше до гърди.

Щеше да намери Ева и да й я даде! Щеше?

22.

След разточителното пиршество върху труповете на заседналите косатки гладът отново я загложди. Вечният незаситен акулски глад. Те, здравите, рядко намират нещо за ядене, какво да се каже за една схваната акула?

Вече не беше годна да догони не само здрава риба, ами и болните успяваха да й избягат или пък й ги отмъкваха други по-малки мародери, които, ако беше невредима, не биха дръзнали да се мернат пред очите й, а сега тутакси усетили недъга й, досадно нахално се въртяха пред носа й подобно на огромни лоцмани.

Такава беше ориста й, ориста на целия й род, прокълнат отпреди милиони години, обречен на вечно движение. Макар и така осакатена, Схванатата също трябваше да се движи, да търси храна, да търси кислород. Тялото й, сковано от натрошения в мускулите й рибешки меч, искаше почивка, но хрилете налагаха своето. Спреше ли, те почваха да се задушават.

И все пак и за да се движи, и за да живее, акулата трябваше да се храни. И то каква храна? Недоизядена мърша (но как се намира в океана неогризана от по-пъргави лешояди мърша?); изхвърлени отпадъци от кораби (но и тях унищожава на часа съпровождащите ги нейни посестрими). Разчиташе почти изключително на костенурките, въпреки че и те не бяха тъй безпомощни, а умееха ловко да се отклоняват от нападенията й. Пък и напоследък се срещаха все по-рядко. Отде можеше да знае неразумната хищница, че разумните същества на планетата унищожаваха яйцата им, че ловуваха и тях неограничено, че превръщаха в плажове бреговете, които доскоро служеха за люпилни на яйцата им?

Наоколо кипеше животът. Микроскопичните водорасли служеха за храна на микроскопичните животинки, които биваха унищожавани от милиардите ракообразни. С ракообразни пък се хранеха малките риби, които ставаха жертва на по-големите. А всички те, малки и големи — на акулите, които имаха едно огромно предимство, можеха да режат късове от телата и на по-големите от тях, а не да търсят само по-дребна плячка, която са в състояние да нагълтат цяла, както постъпват повечето морски обитатели.

Тогава Схванатата усети играещите наблизо манти — майката и дъщерята. От тях можеха да се отръфнат вкусни хапки. Безсъмнено по-лесно достъпна беше малката манта. Но по акулския си обичай Схванатата не се нахвърли изведнъж, а закръжи предпазливо наоколо, докато издебне най-подходящия миг.