Тигровият мост

— Ще ми заемеш хиляда лири.

— Ще ти заема … заема … заема …

Той отново прекъсна изречението си и ме загледа като някаква неразгадаема загадка. Аз обаче му обясних с лекомислен тон:

— Толкова често напразно си ме подканял да се обзаложим, като също така често си ми казвал, че ще ми заемеш сумата. Можеш ли тогава да се чудиш, че най-после веднъж се възползвам от предложението ти?

Сега той се разсмя развеселен:

— Аха, така значи! Трябва да бъда хванат на тясно; само че няма да ти се удаде, защото знам, че сигурно ще спечеля този облог. Е добре, давам ти назаем тези хиляда лири, и то с удоволствие, с най-голямо удоволствие, а за да разбереш, че съм сигурен в себе си, залагам срещу тях двойно повече — две хиляди лири. Съгласен ли си?

— Не. Не искам да печеля пари.

— А какво?

— Един предмет, който бих притежавал с удоволствие. Ще го заложиш ли срещу моите хиляда лири?

— И кой предмет е това?

— Твоята chair-and-umbrella-pipe25, сър. — Изрекох това с един толкова безразличен тон, като че ли ставаше въпрос за нещо съвсем незначително и евтино. Но Рафли направи сега наистина скок във въздуха и като протегна към мен ръцете си с разперени пръсти, като че ли да се защити, извика:

— Моята chair-and-umbrella-pipe! Zounds!26 Чарли, полудя ли? Какво те прихваща? Как мога да я рискувам, как?

— А защо не? Ти се държеше така, като че ли беше напълно убеден, че ще спечелиш облога.

— Бях и съм все още убеден. Но тази великолепна рядкост ми е подарена в знак на уважение от Тревълър-клъб, Лондон, Ниър стрийт 47. Какво ще кажат хората, като научат, че съм имал безогледността да заложа така хазартно лулата? Не, не мога да се съглася на това. Залагам две хиляди лири.

— А аз се обзалагам само срещу лулата ти.

— Тогава от облога няма да излезе нищо.

— Наистина ли? Сериозно ли говориш?

— Да, напълно сериозно.

— О, жалко! Съжалявам, жал ми е за тебе!

— Жал ли ти е? А защо? — заинтересува се той.

— Защото досега те бях считал за истински джентълмен.

— Досега? Само досега ли, Чарли?

— Да. Многократно си ми казвал, че онзи, който не приеме предложения му облог, не е истински джентълмен.

— Но аз приемам облога, само че не мога да заложа моята чадър-лула; не мога, нямам това право.

— Това са само фрази и извъртане. Не искаш да я заложиш, следователно няма да се обзаложим, а затова си виновен ти. Така стоят нещата. Или не е така?

Той направи една много замислена физиономия, затърка безпомощно ръцете си и промърмори:

— Дяволска работа! Наистина не знам какво да правя!

С тези думи той се обърна рязко и се отдалечи. Известно време се разхождаше насам-натам покрай десния релинг, кимаше като на себе си, поклащаше глава и правеше най-различни странни движения. След това се върна отново при мене и сложи двете си ръце на раменете ми:

— Чарли, нали искаш да се обзаложиш с мене?

— Да.

— Хиляда лири срещу моите две хиляди?

— Не.

— Но твоите хиляда лири срещу моята скъпоценна чадър-лула?

— Да.

— Тогава нека небето ми е на помощ! Имаш право: като джентълмен съм длъжен да приема облога. Но ако го загубя, трябва да напусна клуба и не мога никога повече да се мярна пред очите на моите приятели. Ти си ужасен човек.

— Но най на края един съвършен джентълмен, който знае какво означава обзалагането.

— Хм, да. Но искам да ти кажа откровено, че преди ми беше по-мил като половин джентълмен; можеш да бъдеш сигурен в това.

Той се отправи опечален към задната палуба. Разбира се, че нямах намерение да го лиша от любимата му лула. Затрудненото положение, в което го бях поставил, трябваше да му бъде като урок и да го накара да не се изказва така пренебрежително за хора, които имат принципа да не се обзалагат за щяло нещяло.

Междувременно бяхме отминали острова Пуло си Малу и се бяхме отправили в югоизточна посока.

Отляво, далеч пред нас, се появиха островите Банаик, а от дясната ни страна изплуваха в далечината малките островчета, които се простират пред северното крайбрежие на Пуло Ния. Насочихме се към залива Тапанули.

За един чужденец не е лесно да се промъкне между островите Банаик и Пуло Ния, защото от едната до другата страна са пръснати множество мънички островчета, които правят опасни плавателните води. Затова е добре да се вземе някой туземен лоцман, въпреки че тук взимането на лоцман не е задължително. И наистина не срещнахме някакво затруднение в това отношение, защото още не бяхме достигнали Пуло Тупа, когато към нас бързо се насочиха доста лодки, на които се вееше лоцманският флаг. Хвърлихме въже в първата лодка, която стигна до нас, и човекът се изкачи на борда.

Той беше чистокръвен малаец, но все пак се оказа, че разбираше както холандски, така и английски. Той бързо се спазари с лорда за възнаграждението си, след което пое командуването на яхтата. Това ще рече, че той се изкачи заедно с Рафли при кормчията и започна да му показва как да върти кормилото.