Титан

Откакто се бе отчуждил от Ейлийн, бе останал съвсем сам, не поддържаше връзка с никого от онези, които познаваше от младите си години. Беренис, за която копнееше, продължаваше да го отбягва. Вярно, напоследък беше започнала да проявява към него топли чувства, но какво означаваха те? Може би снизходително съчувствие или чувство за признателност? Едва ли нещо повече, той го знаеше. Загледан в бъдещето, беше изпълнен с мрачна решимост да продължи да се бори, каквото и да се случеше, а после…

Веднъж, както седеше, потънал в тъжни мисли, и отговаряше на някое телефонно обаждане, звънецът на входната врата иззвъня, слугата му донесе визитна картичка и обясни, че му я е дала някаква млада жена, която настоявала веднага да бъде приета. Каупъруд погледна картичката, скочи моментално и се втурна надолу по стълбите към онази, която сега му беше най-необходима.

Има компромиси на духа, твърде неуловими и тънки, за да бъдат проследени във всичките им сложни криволици. От първия ден, в който -беше зърнала Каупъруд, Беренис Флеминг бе завладяна от мощта, която притежаваше тази удивителна пленяваща личност. Оттогава той малко по малко я бе приобщил към мисълта за личната свобода в постъпките и към пренебрежението към общоприетите норми на поведение, които тя с възпитанието си смяташе за пагубни. Беренис следеше борбата му в Чикаго и бе омаяна от вълшебството на неговите блянове — Каупъруд беше на път да стане един от финансовите гиганти в света. По време на последните му пътувания до източните щати понякога й се струваше, че долавя в израза му колко силна е голямата му амбиция, чиято крайна цел беше тя. Бе й го казал самият Каупъруд. Винаги се беше държал честно, покровителствено, търпеливо.

И ето че тази вечер Беренис беше пристигнала в Чикаго, бе отседнала в „Ришельо“ при приятели и сега стоеше пред Каупъруд.

— Вие ли сте, Беренис! — възкликна той и й протегна сърдечно ръка, — Кога пристигнахте в града? Какво ви води насам? — Веднъж се беше опитал да я накара да му обещае, че ако някога чувствата й към него се променят, тя ще му го съобщи. И ето че тази вечер тя беше тук — и защо? Каупъруд забеляза костюма й от коприна и кадифе, колко добре подчертаваше той котешката й грация.

— Вие ме водите тук — отвърна Беренис със странен тон, в който се долавяха и предизвикателство, и изповед. — След онова, което току-що прочетох, реших, че може би точно сега имате наистина нужда от мен.

— Искате да кажете, че… — попита Каупъруд и я погледна с блеснали очи. Но не се доизказа.

— Че съм взела решение. Пък и рано или късно трябва да се разплатя с вас.

— Беренис! — възкликна Каупъруд с укор в гласа.

— Не, не мисля онова, което казах — поправи се Беренис. — Сега съжалявам. Май вече ви разбирам много по-добре. Пък и аз го искам — добави тя с внезапна веселост и нотки на самоутешение.

— Беренис! Наистина ли?

— Нима не виждате? — попита Беренис.

— Чудесно — усмихна се Каупъруд, като протегна отново ръка, и за негово учудване тя пристъпи напред.

— И аз не разбирам какво ми става — добави Беренис бързо, приглушено и развълнувано, — но не мога повече да стоя настрани. Изпитвах чувството, че може би този път ще претърпите тук поражение. Но ако съм права, ми се иска да отидете някъде другаде — в Лондон или Париж. Светът няма да ни разбере, но аз вече разбрах всичко.

— Беренис! — той я погали по бузите и косите.

— Не се доближавайте толкова, моля ви. И освен това трябва да забравите всички други жени, ако не искате да променя решението си.

— Не ми трябва никой, тъй като се надявам винаги да съм с вас. Вие ще имате всичко, което притежавам аз…

В отговор Беренис…

Колко странни изглеждат мечтите, когато се сбъдват!

ПОГЛЕД НАЗАД

Хората са прекалено надъхани с религия, а трябва да се учат как да живеят от самия живот — професионалният моралист в най-добрия случай фабрикува само долнокачествена стока. В крайна сметка бог, съзидателната сила всъщност не са друго освен стремеж към равновесие, намерил приблизително въплъщение в обществения договор. Тази сила се изразява в това, че създава индивидуалността в безкрайното и ослепително разнообразие и чрез нас поражда масите с техните проблеми. Накрая и тук неизбежно настъпва равновесие, при което масите подчиняват личността — поне за известно време. Погледнете морето, то вечно кипи, вечно е в движение.

Междувременно се раждат социални понятия, думи, които изразяват необходимостта от равновесие, от уеднаквяване. Право, справедливост, истина, нравственост, честност, чистосърдечие — всички те означават едно: стремеж към равновесие. Силният не трябва да бъде прекалено силен, слабият — прекалено слаб. Но как да се поддържа равновесие без промени? Нирвана! Нирвана! Върховното, покоят, равновесието!