Титан

Членовете на градския съвет смятаха тази комисия за най-маловажна. Основните й задължения бяха да дава нови имена на улиците и да определя работните часове на служителите на съвета. От нея не се получаваха нито допълнителни възнаграждения, нито подкупи. Затова при разпределянето на постовете между новоизбраните съветници всички приятели на кмета — реформаторите, — на които не можеше да се разчита, бяха най-безцеремонно пратени в тази комисия. Сега Джилъран предлагаше законопроектът да се изземе от ръцете на приятелите и да бъде изпратен там, откъдето без съмнение нямаше да излезе никога. Беше настъпило голямото изпитание.

Съветникът Хобъркорн (говорител на групата на Каупъруд, понеже имаше най-голям опит по парламентарните проблеми): Решението не може да бъде преразгледано. — Той започна да обяснява надълго и нашироко, въпреки че го освиркваха.

Глас: Колко ти платиха?

Друг глас: Винаги си бил рушветчия.

Съветникът Хобъркорн (обърна се предизвикателно към балкона): Дошли сте да ни заплашвате, но сметките ви са криви. Освен за презрение не сте достойни за нищо друго.

Глас: Нали чуваш барабаните?

Друг глас: Гласувай за компанията, Хобъркорн, пък после му мисли. Знаем те що за стока си.

Съветникът Тирнан (наум): Стана много напечено.

Кметът: Предложението е отхвърлено. Възражението е неоснователно.

Съветникът Гиглър (изправя се, леко озадачен): Сега за предложението на Джилъран ли ще гласуваме?

Глас: Точно така и гледай да гласуваш както трябва.

Кметът: Да. Секретарят ще извиква имената по списък.

Секретарят (чете имената по азбучен ред): Алтваст (беше привърженик на Каупъруд).

Съветникът Алтваст: Аз съм за. (Страхът го бе надвил.)

Съветникът Тирнан (на съветника Кериган): Единият младок вече падна.

Съветникът Кериган: М-да.

— Балънбърг? (поддръжник на Каупъруд, човекът, внесъл проекта за разглеждане).

— Аз съм за.

Съветникът Тирнан: Слушай, и Балънбърг ли се уплаши?

Съветникът Кериган: май, че да.

— Кана?

— За.

— Фогърти?

— За.

Съветникът Търнан (неспокойно): И Фогърти отпадна.

— Хвранек?

— За.

Съветникът Тирнан: И Хвранек ли?

Съветникът Кериган (намеквайки за малодушието на своите колеги): Смелостта ми се изпари като дим.

Точно за осемдесет секунди гласуването приключи и Каупъруд изгуби с четиридесет и един гласа против и двадесет и пет за. Беше ясно: че проектът се е провалил напълно.

Глава LXII ОТПЛАТАТА

Може би сте виждали човек, на чието сърце тегне голяма злочестина. Може би сте виждали помръкналия взор и уморената душа, дух, скован от леденото дихание на нещастието. Същата вечер в десет и половина Каупъруд седеше сам в библиотеката в къщата си на Мичиган авеню, изправен лице срещу лице със своето поражение. Беше заложил толкова много на една-единствена карта. Излишно беше да се самозалъгва, че може да се яви след седмица в съвета с променена молба или да изчака, докато бурята стихне. Не се нуждаеше от подобни утешения. Беше се борил дълго, енергично, с всички средства, с цялата хитрост, на която беше способен умът му. През седмицата непрекъснато беше ходил по различни поводи в залата, където заседаваше комисията. Не го утешаваше особено това, че със съдебни дела, обжалвания и възражения може да задържи преходното положение и да го превърне за години напред в плячка за адвокатите, в проклятие за града, в безнадеждна бъркотия, която нямаше да се оправи дори и след като той и враговете му вече бяха мъртви. Бе обмислял дълго тази схватка, беше се готвил грижливо за нея години наред. А сега врагът беше вдъхновен от голямата победа. Всичките му поддръжници и членове на съвета, властни, алчни, закалени в битките като подбираните войски на римските императори, безмилостни, безсърдечни, решителни като него, не устояха в последната битка за своите интереси, разколебаха се и отстъпиха. Как можеше Каупъруд да ги вдъхнови за нови сражения, как можеше да се справи със силния гняв на гражданите, научени вече да печелят победи? Можеха да се намерят други хора — Хекелхаймър, Фишъл, някой друг от могъщата шесторка на финансистите от източните щати, които да усмирят бушуващото море, разбунено от него. Но Каупъруд вече се чувствуваше уморен, Чикаго вече му бе опротивяло, опротивяла му беше и тази безкрайна битка. Той дори беше решил, че ако успее в това огромно начинание, никога вече няма да се впуска в такива рисковани опити, изискващи толкова усилия. Нямаше да му се налага. Огромното му богатство го правеше почти излишно. Освен това въпреки неукротимата си енергия започваше да старее.