Титан

Трети гражданин (швед с напевен глас): Отговорете ми само на един въпрос, мистър Пински. Ако повечето граждани от Четиринадесети избирателен район са против да гласувате в полза на законопроекта, пак ли ще гласувате за него?

Пински се колебае.

Петстотинте души: Охо! Вижте го само този мошеник! Страх го е да каже. Не знаел дали ще направи онова, което хората от избирателния район искат. Убийте го! Озаптете го!

Глас, идващ зад Пински: Дръж се, Пински! Не се бой!

Пински (ужасен, защото петстотинте души са се втурнали към естрадата): Щом избирателите не искат да гласувам, разбира се, че няма да гласувам. Защо да гласувам? Нали съм техен представител.

Глас: Да, само да не забравиш, че ще получиш ритник отзад.

Друг глас: Мошеник такъв, ти ще измамиш и майка си. Не знаеш, що е честност.

Пински: Ако половината от избирателите искат да не гласувам, няма да гласувам.

Глас: Ще накараме избирателите да поискат точно това от теб. До утре вечер девет десети от тях ще се подпишат под това искане.

Един американец от ирландски произход (двадесет и шест годишен, инкасатор на газова компания, приближава се до Пински): Ако не гласуваш както искаме, ще те обесим и аз ще помагам да затягаме въжето.

Един от помагачите на Пински: Кой е този нахалник? Ще му видим сметката. Един ритник и с него е свършено.

Инкасаторът: Само че ритникът ще го отнесеш ти, червена мутро. Излез и ще се убедиш. (Намесват се и други приятели.)

Настава безредие. Пински напуска залата. Заедно с приятелите си, наобиколили го отвсякъде, сред крясъци, дюдюкане, викове: „Рушветчия!“, „Крадец!“, „Разбойник!“

Доста такива драматични сценки се разиграха и след като проектът беше внесен за обсъждане.

От този ден из улиците на града, по избирателните райони и секции, дори понякога и в деловия квартал започнаха демонстрации, зловещи, краткотрайни процесии, появили се по настояване на кмета. Чиновници, работници, дребни предприемачи и какви ли не поддръжници на религията и морала маршируваха вечер след работа, събираха се из разни евтини кръчми и партийни клубове и се готвеха за какво? Да се отправят към градския съвет в съдбоносния понеделник, когато щеше да бъде обсъждан законопроектът, за да поискат от продажните законодатели да изпълнят дълга си. Една сутрин на път за кантората Каупъруд се качи на един от своите надземни трамваи и видя лентички, закачени по реверите на отпуснатите, безлични граждани, четящи вестници, без дори да подозират за присъствието на човека, който олицетворяваше ужаса и властта и от когото толкова се страхуваха. На една от тези лентички беше нарисувана бесилка с увиснало въже, на друга беше написан въпросът: „Ще бъдем ли ограбени?“ Върху дъски за обяви, огради и слепи стени бяха налепени огромни афиши с размери четири на шест фута.

M>        frame

УОЛДЪН X. ЛУКАС

ПРОТИВ

РУШВЕТЧИИТЕ

Всички граждани на Чикаго трябва

да дойдат пред градския съвет

ДОВЕЧЕРА

ПОНЕДЕЛНИК, 12 ДЕКЕМВРИ,

и всеки понеделник вечер,

докато е разискван въпросът

за трамвайните концесии, и да се

погрижат да бъдат запазени интересите

на града от

РУШВЕТЧИИСТВОТО.

Граждани, вдигнете се и сразете

РУШВЕТЧИИТЕ!

M$

Вестниците поместваха пламенни заглавия, всяка вечер из клубовете, пивниците и черквите се чуваха огнени речи. Хората бяха опиянени от яростното желание за борба. Не, нямаше да се подчинят на този титан, който бе намислил да ги смаже. Нямаше да се оставят да бъдат погълнати от тази горгона на източните щати. Той щеше да бъде принуден да си плаща данъците или да се махне. Концесията за петдесет години нямаше да му бъде отпусната. Законът на Миърс трябваше да бъде отменен, а Каупъруд — да се яви в градския съвет смирен и с чисти ръце. Нито един съветник, получил и долар, за да гласува за него, не можеше да смята живота си вън от опасност.

Безполезно е да казваме, че пред такива заплахи човек можеше да устои единствено с голяма смелост. Съветниците също бяха хора от плът и кръв. Каупъруд влизаше свободно при тях, в заседателната зала на съвета, обясняваше им красноречиво, че каузата му е справедлива, и даваше ясно да се разбере, че макар и да е готов да плати за правата си, гледа на съветниците като на хора, които просто са му длъжници. Знаеше, че гласовете на съветниците се купуват, и нямаше нищо против да си плати. Непоколебимата му, несъкрушима наглост насърчаваше мнозина негови последователи, а и мисълта за тридесетте хиляди долара ги крепеше в техния страх. И все пак доста градски съветници мислеха много сериозно какво ли ще направи Каупъруд след това, къде ще отиде, след като разпродаде цялото си имущество.