Титан

Благодарение на влиятелните си поддръжници Каупъруд беше поканен да говори пред различни местни търговски сдружения: „Дружество за продажба на недвижима собственост“, „Асоциация на собствениците“, „Лига на търговците“, „Съюз на банкерите“ и така нататък, където той имаше възможност да изложи своя случай и да оправдае своето дело. Но ефектът от неговите сладкодумни тиради беше до голяма степен неутрализиран от обвиненията на вестниците. „Какво добро можем да чакаме от Назарет?“, питаха постоянно те. Вестниците, задължени преди на Ханд и Шрайхарт, продължаваха да го нападат все така ожесточено, повечето от останалите вестници не бяха свързани с капитала от източните щати и намираха за по-разумно да подкрепят обикновените граждани. Те пресметнаха най-подробно и точно баснословните печалби на трамвайния тръст в бъдеще. Разкриваха тънките машинации на банковите къщи от източните щати, тръбяха за зловещите им подбуди. „Милиони за хората от тръста и нито цент за Чикаго“ — ето как представяше нещата „Инкуайърър“. Някои алтруисти бяха толкова възбудени, че смятаха за свой пръв дълг към бога, човечеството и демокрацията да унищожат Каупъруд. Небето отново се бе разтворило и ги бе озарило с велико сияние. От друга страна, политиканите — онези, конто бяха в градския съвет (с изключение на кмета), — приличаха на шайка пирати и мародери, готови като гладни, затворени в кочина свине да се нахвърлят на всичко, което им се подхвърляше, та да се наплюскат до насита. Във времена, когато се откриват големи възможности и се водят битки за привилегии, животът винаги разкрива и най-долния практицизъм, и най-чистите висини на идеализма. Когато разбунените морски вълни са най-високи, между тях се образуват най-ужасяващите бездни.

Накрая лятото отмина, градският съвет се събра и с първия хладен полъх на есента градът сякаш беше обхванат от предчувствието за решителната схватка. Разочарован от изхода на различните си опити да си спечели благоразположение, Каупъруд реши да прибегне отново към своя стар и изпитан метод на подкупите. Като начало установи твърда цена: двадесет хиляди долара за всеки глас в негова полза. По-късно, ако се наложеше, можеше да вдигне цената на двадесет и пет, дори на тридесет хиляди долара, като общата сума трябваше да възлиза на около един милион и петстотин хиляди долара. Не бе кой знае какво, като се имаше предвид крайната печалба. Каупъруд смяташе проектът му да бъде внесен от съветник на име Балънбърг, негов сигурен човек, който да го предаде на секретаря да го прочете, а после друг привърженик на финансиста да стане и да предложи проекта на обединената комисия по поддръжката на пътищата, която се състоеше от тридесет и четирима членове от всички постоянни комисии. Тази комисия щеше да разглежда проекта на открити заседания в главната зала на съвета в продължение на една седмица. Каупъруд се надяваше да вдъхне със смелото си поведение увереност на своите привърженици, та те да устоят на сериозното изпитание, което явно им предстоеше. Съветниците вече бяха обсаждани по домовете си, по клубовете и секциите. Пощенските им кутии се пълнеха с настойчиви и заплашителни писма. Присмиваха се дори на децата им, съседите ги предупреждаваха, че ще се разправят с тях. Свещеници им пишеха умолителни или укорителни послания. Вестниците дебнеха всяка тяхна стъпка и всеки ден ги оскърбяваха. Кметът, умен и закален в битките, съзнаваше, че държи в ръцете си камшика на страха, и възбуден от дългата схватка и мириса на барут, настояваше за най-сурови мерки.