Титан

— Почакайте да започнем да разглеждаме проекта — каза той на своите приятели на едно събрание в голямата концертна зала, в което участваха хиляди хора, стекли се да решат какви мерки да вземат, за да сразят продажните градски съветници. — Този път май сме притиснали мистър Каупъруд до стената. Той е с вързани ръце през двете седмици, докато се разглежда проектът, а дотогава ние ще създадем комитет за защита на обществените интереси, ще свикаме митинги по квартали, ще организираме демонстрации. Трябва да устроим грандиозен масов митинг в неделя вечер, точно преди понеделника, когато ще бъде последното обсъждане на проекта. Ще проведем събрания и във всички избирателни участъци. Казвам ви, господа, убеден съм, че в градския съвет ще се намерят достатъчно честни съветници, които няма да позволят на шайката на Каупъруд да прокара проекта въпреки моето вето, макар че не вярвам да оставим нещата да стигнат чак дотам. Знае ли човек какво ще направят тези мошеници, когато видят пред себе си двадесет-тридесет хиляди долара в брой. Повечето от тях, дори да им се усмихне щастието, не могат да спечелят и половината от тях до края на живота си. Те не очакват да бъдат преизбрани в градския съвет на Чикаго. Стига им и единият мандат. Зад тях има доста други, които чакат с нетърпение да напъхат зурлите си в копанята. Вървете в избирателните си райони и секции и започнете да организирате събрания. Извикайте избрания от вас градски съветник. Не го оставяйте да ви се изплъзне с увъртания или да се позовава на правата си на свободна личност и общински съветник. Заплашвайте го, не му правете политика. Приятните, мили думи не са за подобни хора. Заплашвайте го и щом изтръгнете някакво обещание, бъдете готови на всичко, само и само той да го удържи. Не искам да ви препоръчвам да своеволничите, но какво друго ни остава? Точно сега врагът е въоръжен и е готов за действие. Той изчаква само мига на затишие. Не му давайте възможност. Бъдете нащрек! Борете се! Аз съм ваш кмет и съм готов на всичко, което е по силите ми, но съм сам и имам право единствено на това жалко вето. Помогнете ми и аз ще помогна на вас. Борете се за мен, а аз ще се боря за вас.

Представете си сега неудобното положение, в което изпадна мистър Саймън Пински в 9 часа вечерта на втория ден след внасянето на проекта, когато попадна в клуба на Четиринадесети избирателен район на Демократическата партия. Закръглен, отпуснат, с червендалесто лице, с черен редингот и копринен цилиндър, мистър Пински беше непрекъснато апострофиран от своите съседи и делови колеги. Беше повикан със заплахата, че ще отговаря за всички свои бъдещи престъпления и долни постъпки. Сега вече много добре се разбра, че почти всички съветници са престъпници и продажници, в резултат на което враждите между партиите бяха забравени. Временно изчезнаха демократите и републиканците, съществуваха само „каупърудовци“ и „антикаупърудовци“ — най-вече последните. За нещастие мистър Пински беше взет на мушка от „Транскрипт“, „Инкуайърър“ и „Кроникъл“ и като съветник трябваше да отговаря пред избирателите си. Той беше от еврейско-американски произход, беше роден и израсъл в Четиринадесети избирателен район и говореше с подчертан американски акцент. Не беше нито дребен, нито едър, с червеникаворуса коса, с шарещ поглед, бе хитър и в повечето случаи любезен. Точно сега беше явно неспокоен, раздразнен и объркан, защото го бяха накарали да дойде против волята си. Светлите му очи, напомнящи очичките на прасе, окончателно се бяха вторачили върху тлъстата сума от тридесет хиляди долара и нито цент по-малко и тези местни вълнения заплашваха да го лишат от това негово почти неотменно право върху тях. Мъчението му се разиграваше в огромна ниска зала, осветена от пет мъждиви, обвити в мрежа горелки, които висяха от тавана, а мръсните й, отдавна неваросвани стени бяха облепени с афиши за боксови състезания, за разни лотарии и игри и с един плакат с надпис: „Клуб за забави на Саймън Пински“. Пински стоеше върху ниска естрада в дъното на залата, бе обкръжен от двадесетина малко или повече сигурни свои привърженици, облечени в черни рединготи или в най-хубавите си празнични дрехи, всички бяха намръщени, неспокойни, готови да се отбраняват, със зачервени лица, уплашени да не стане някоя неприятност. Мистър Пински беше дошъл въоръжен. Речта, в която кметът бе говорил за оръжие, въжета, барабани, шествия и така нататък, се бе разчула и хората очакваха с нетърпение този градски празник, на който линчуването на някой съветник щеше да се превърне в главното развлечение.