Титан

— Мистър Рамбо, мистър Каупъруд идва от Филаделфия и се опитва да разбере струва ли си да хвърли тук малко пари. Не можете ли да му продадете малко от онази негодна за нищо земя, която притежавате на северозапад?

Рамбо — сдържан, блед, чернобрад, доста силен и точен, облечен, както забеляза Каупъруд, с много по-изискан вкус, отколкото някои от останалите, — го погледна внимателно, но възпитано и ненатрапчиво, с блага тайнствена усмивка. В отговор получи поглед, който вероятно нямаше да забрави до края на живота си. Очите на Каупъруд говореха много повече от всички думи. Вместо да се пошегува леко, мистър Рамбо реши да разясни някои неща за Северозапада. Може би този филаделфиец щеше да прояви интерес.

За човек, преминал през тежка житейска битка в един от големите градове, вкусил от всичките прояви на човешкото лицемерие, почтеност, съчувствие и задкулисни интриги на управниците, които неизбежно откриваме във всеки американски град, нравът и важността на първенците в друг град значеха много и същевременно почти нищо. Каупъруд отдавна бе стигнал до мисълта, че хората са еднакви, откъдето и да ги погледнеш, при каквито и обстоятелства, климатични или други, да са поставени. Най-забележителната им черта бе според него, че са странно измамни, че са всичко или нищо в зависимост от времето и условията. В свободните си мигове, които съвсем не бяха много, и когато не бе погълнат от сметките си, той често размишляваше какво всъщност е животът. Ако не беше преди всичко голям финансист и чудесен организатор, би могъл да стане краен философ индивидуалист — дейност, която, ако той изобщо се бе замислил по онова време за нея, щеше да му изглежда твърде незначителна. Неговото призвание, както го разбираше той, беше материалното в живота или по-скоро опия сложни теореми и силогизми, на които е подчинено материалното и които го превръщат в богатство. Бе дошъл тук, за да се заеме с големите всеобщи нужди на Средния запад — да завладее, ако може, някои източници на богатство и власт и да си извоюва признат авторитет. В тазсутрешните си разговори бе научил за размерите и вида на кланиците, за големите железопътни и параходни компании, за нарастващото значение на недвижимите имоти, за спекулациите със зърнени храни, за хотелиерството и железарството. Бе научил за промишлените компании, произвеждащи било вагони, било подемници, сноповръзвачки, вятърни мелници или парни машини. Очевидно всеки нов отрасъл на промишлеността потръгваше в Чикаго. В разговора си с един от директорите на Търговската палата, за когото носеше писмо, научи, че тук на борсата акции почти не се предлагали. Сключвали се сделки главно за пшеница, царевица и други зърнени храни. Големите акции от източните щати се изкупували и разпродавали единствено на нюйоркската борса по телеграфа.

Докато наблюдаваше тези мъже, всички приятни и учтиви, които говореха най-общо и криеха своите дръзки планове, Каупъруд се питаше как ли ще преуспее сред тях. Имаше да преодолява толкова много трудности. Никой от тези мъже, любезен по свой си търговско-светски начин, не знаеше, че доскоро гой е лежал в затвора. Доколко ли това щеше да промени отношението им? Никой не знаеше, че макар и женен с две деца, Каупъруд възнамерява да се разведе и да се ожени за момичето, присвоило си ролята, която бе изпълнявала някога неговата съпруга.

— Сериозно ли смятате да поостанете в Северозапада? — запита с интерес мистър Рамбо към края на обеда.

— Такъв е засега планът ми, след като приключа в Чикаго. Мисля да отида за малко там.

— Нека ви представя тогава на неколцина интересни хора, които отиват във Фарго и Дулут. Тръгват в четвъртък със специален вагон, повечето са жители на Чикаго, но има хора и от източните щати. Приятно ще ми е да се присъедините към нас. Аз отивам в Минеаполис.

Каупъруд му благодари и прие. Последва дълъг разговор за Северозапада, за дървения му материал, пшеницата, продажбата на земя, добитък и възможността за изграждане на нови фабрики. Главни теми на разговора бяха общественото и финансовото бъдеще на Фарго, Минеаполис и Дулут. Мистър Рамбо, който притежаваше обширна мрежа от железопътни линии, проникваше и в тази област и вярваше естествено в нейното бъдеще. Каупъруд разбра почти инстинктивно всичко това. Където и да се намираше, газът, трамвайните линии, търговията със земя, банките го занимаваха най-много.

Накрая той си тръгна от клуба, за да отиде на другите срещи, но нещо от него остана. Мистър Адисън и мистър Рамбо например вярваха искрено, че той е един от най-интересните хора, с които са се срещали от години. А Каупъруд не бе казал почти нищо — само бе слушал.

Глава III ЕДНА ВЕЧЕР В ЧИКАГО