Титан

След първото си посещение в банката, ръководена от Адисън, и неофициалната вечеря в дома му Каупъруд реши, че няма смисъл да се представя пред него за такъв, какъвто не е. Адисън беше човек с голямо влияние и връзки. При това Каупъруд го хареса твърде много. Разбрал, че Адисън е привлечен силно от него, че той е очарован, Каупъруд го посети рано една сутрин, ден-два след като се завърна от Фарго, където бе отишъл по съвета на мистър Рамбо, преди да се прибере във Филаделфия, решен сам и в най-благоприятна форма да му разкаже за предишните си беди и изпълнен с надеждата, че Адисън ще прояви желание да погледне на цялата тази работа в по-добра светлина. Разказа му цялата история, как е бил осъден вън Филаделфия за финансови злоупотреби и е излежал присъдата си в Източния затвор. Спомена също и за развода си, и за своето намерение отново да се ожени.

Адисън, по-слабият от двамата, но все пак силен по свой начин, се възхити от смелостта на Каупъруд. Той самият не би могъл никога да постъпи така дръзко. Това допадна на чувството му за трагизъм. Пред него стоеше човек, спуснал се чак до дъното, с лице, натикано в калта, който сега отново се възправяше силен, обнадежден, настойчив. Банкерът познаваше мнозина дълбоко уважавани личности от Чикаго, чийто път, както той знаеше добре, не би издържал на едно твърде внимателно проучване, но от това никой не си правеше изводи. Някои от тях принадлежаха към светското общество, други не, но всички бяха могъщи. Защо Каупъруд да бъде лишаван от възможността да започне отново. Адисън го погледна внимателно в очите, в снажното му тяло, в гладкото, красиво лице с мустаци. После протегна ръка.

— Мистър Каупъруд — каза накрая, като подбираше старателно думите, — излишно е да изтъквам, че съм доволен от интересното ви признание. Хареса ми. Радвам се, че го направихте пред мен. Излишно е и вие да говорите повече за него. Още в деня, в който ви видях да влизате в преддверието, разбрах, че сте изключителен човек, сега вече съм убеден в това. Няма нужда да ми се извинявате. През тези петдесет, че и повече години, откакто живея на този свят, съм понатрупал известен опит. Вие сте добре дошъл в тази банка и в моя дом дотогава, докато желаете да ги посещавате. В бъдеще ще се простираме според чергата си и според обстоятелствата. Иска ми се да дойдете в Чикаго само защото ми харесвате като човек. Ако решите да се заселите тук, съм сигурен, че ще съм ви от полза така, както и вие на мен. Не мислете повече за миналото, аз няма да казвам на никого нищо под какъвто и да е предлог. Предстои ви да водите своя битка и ви пожелавам успех. Ще получите цялата помощ от мен, която мога да ви окажа по честен начин. Забравете онова, което ми казахте, и когато уредите семенните си въпроси, заповядайте у дома със съпругата си.

Като свърши и тази работа, Каупъруд взе обратния влак за Филаделфия.

— Ейлийн — каза той, когато се срещнаха отново — тя бе дошла да го посрещне на гарата, — мисля, че Западът дава отговор на всичко, което ни интересува. Бях чак във Фарго и го видях, но не мисля, че трябва да ходим толкова далеч. Там няма нищо друго освен обрасла с трева прерия и индианци. Би ли ти харесало да живееш в дъсчена колиба — запита я закачливо Каупъруд — и да нямаш за закуска нищо освен пържени гърмящи змии и северноамерикански гризачи? Смяташ ли, че ще го понесеш?

— Да — отвърна весело тя и стисна ръката му, тъй като бяха вече влезли в един закрит файтон. — Ще го понеса, стига да издържиш и ти. Бих отишла навсякъде с теб, Франк. Ще си ушия красива индианска дреха с мъниста, ще си сложа шапка с пера, от онези, които носят те, и…

— Значи си готова! Разбира се! Преди всичко красивите дрехи в рудокопаческата колиба. Точно така.

— Ти нямаше да ме обичаш дълго, ако преди всичко не се обличах добре — отвърна оживено Ейлийн. — Толкова се радвам, че се върна!

— Неприятното е — продължи Каупъруд, — че областта там не е толкова обещаваща, колкото Чикаго. Струва ми се, че ни е писано да живеем в Чикаго. Направих известни капиталовложения във Фарго, затова от време на време ще се налага да прескачаме дотам, ще се установим обаче в Чикаго. Не искам да ходя отново сам. Не ми е приятно. — Той стисна ръката й. — Ако не успеем да уредим въпроса с развода веднага, ще трябва сега-засега да те представям просто като моя съпруга.

— Не ти ли се е обаждал повече Стеджър? — запита тя. Имаше предвид опитите на Стеджър да убеди мисис Каупъруд да даде развод.

— Не.

— Много лошо, нали? — въздъхна Ейлийн.

Той, както и тя, мислеха за дните, които бе прекарал в затвора. След като обсъдиха що за град е Чикаго, двамата решиха да се преместят там, веднага щом стане възможно.