Титан

Беше между пет и шест часът, най хубавото време през летния ден. Беше много горещо, но сега се захлаждаше, сянката на сградите откъм западната страна падаше върху уличното платно, улицата се изпълваше от сладостен, опияняващ като вино въздух. Докъдето стигаше погледът, се виждаха файтони, единственото голямо забавление за светското общество в Чикаго, тъй като мнозина почти нямаха друга възможност да покажат, че са заможни. Обществените прослойки все още не се бяха избистрили, не бяха еднородни. В дрънчащите хамути — никелирани, сребърни, та дори позлатени, се долавяха надниците на хората, ако не и сполуката им. Тук, по тази бляскава южна улица, Виа Апия на южната страна на града, от кантори и фабрики бързаха към къщи всички нетърпеливи кандидати за голямо богатство. Тук си кимаха богаташи, срещали се само случайно по работа. Елегантно облечени дъщери, израсли сред светското общество синове и красиви съпруги идваха в деловата част на града с двуколки, леки двуместни карети, файтони и превозни средства най-нови модели, за да отведат у дома своите уморени от сделките бащи и братя, роднини или приятели. Въздухът бе изпълнен с надежди, обещания за младост и обич, с онова прекрасно опиянение от материалните блага, претворяващо се в наслада. Пъргави, красиви чистокръвни коне, сами или на двойки, се движеха по дългата, широка улица с тревисти площи отстрани, покрай прекрасните домове, които блестяха важно и самодоволно в сходството си.

— О! — възкликна неочаквано Ейлийн, като гледаше енергичните и силни мъже, красивите съпруги, девойките и младежите, киманията и поклоните, които я изпълваха с чувство за романтика и удивление. — Бих живяла в Чикаго. Мисля, че градът е по-хубав от Филаделфия.

Каупъруд, който бе паднал толкова ниско в онзи град въпреки огромните си способности, стисна равните си зъби. Красивите му мустаци в този миг сякаш, се извиха особено предизвикателно. Двата коня, които караше, бяха съвършени, стройни и плахи, с добре гледани муцуни. Нерасовите коне не бяха по вкуса му. Каупъруд ги караше така, както може да кара само човек, който обича конете, с изправено тяло, с енергия и темперамент, предаващи се и на животните. Ейлийн седеше до него много горда, нарочно изпъчена.

— Колко е прекрасна! — отбелязваха някои от жените, които минаваха край тях, упътени на север.

— Каква очарователна млада жена! — мислеха или казваха мъжете.

— Видя ли я? — попита един младеж сестра си.

— Не се безпокой, Ейлийн — каза Каупъруд с онази желязна решимост, която не търпеше поражение. — И ние ще станем част от всичко това. Не се вълнувай. Ще притежаваш всичко, което пожелаеш в Чикаго, дори повече.

От пръстите му се излъчваше някакъв плам, който по юздите се предаваше и на жребците, някакъв тайнствен и трепкащ ток, създаван дълбоко в него от заряда на душата му, който караше наетите коне да препускат като деца. Те тръскаха вдигнатите си глави и пръхтяха.

Ейлийн бе преизпълнена от надежда, суета и копнеж. О, веднъж да стане мисис Франк Алджърнън Каупъруд тук, в Чикаго, да има прекрасна къща и собствени покани, които щяха да са като заповеди и никой нямаше да посмее да ги пренебрегва!

„Ох, боже! — въздъхна тя наум. — Да можеше всичко тона да се сбъдне — и то още сега!“

Така животът в най-възвишените митове ни смущава и причинява болка. Оттам нататък са недостижимото, примамливата безкрайност с нейното безпределно страдание.

Глава IV „ПИТЪР ЛОХЛИН И Ко“

Съдружникът, който Каупъруд в края на краищата намери в Питър Лохлин, стар борсов агент от Търговската палата, напълно го удовлетвори. Висок и неприветлив, прекарал по-голямата част от живота си в Чикаго, Лохлин беше дошъл тук от Западен Мисури още като малък. Типичен чикагски борсов агент от Търговската палата, и то от старата школа, с изражение като на Андрю Джаксън3 и тяло като на Хенри Клей4, Дейвид Крокет5 и Джон Уептуърт Дългия6.

Още от млад Каупъруд изпитваше някакъв странен интерес към чудаците, а и самият той им беше интересен, те му се „поддаваха“. Стига да пожелаеше да си направи труда, можеше да се приспособи към психиката на всеки, колкото и странен да е той. При предишните си скиталия из Ла Сал стрийт търсеше на борсата умни агенти, а после им възлагаше дребни поръчки, за да ги опознае. Така се натъкна една сутрин на стария Питър Лохлин, посредник при сделки с жито и царевица, чиято кантора се намираше на Ла Сал стрийт близо до Мадисън и който извършваше скромни търговски операции за своя и чужда сметка със зърнени храни и акции от източните железници. Лохлин беше умен и ловък американец, по всяка вероятност от шотландски произход, притежаващ всичките традиционни американски недостатъци като недодяланост, дъвчене на тютюн, невежество и други дребни пороци. Още от пръв поглед Каупъруд разбра, че той знае куп неща за всеки виден чикагски гражданин, а дори само това щеше да му е от полза. Старецът беше и прям, откровен, простодушен и съвсем непретенциозен — качества, които Каупъруд смяташе за безценни.