Титан

— Я го вижте стария Лохлин! — обърна се един борсов посредник към друг, когато минаваха край новата изискана посредническа кантора с блестящи стъкла на прозорците, а като видя и тежките, богато украсени бронзови табелки от двете страни на входа, намиращ се точно на ъгъла, забеляза: — Какво ли е станало? Мислех, че вече е взел-дал. Кой е този негов съдружник?

— Не зная, май че е някакъв човек от източните щати.

— Добре, добре, явно му е потръгнало. Погледни само стъклата!

Ето как започна финансовата кариера на Франк Алджърнън Каупъруд в Чикаго.

Глава V СЪПРУГАТА И СЕМЕЙСТВОТО

Ако някой си въобразява дори и за миг, че тази стъпка на Каупъруд е била прибързана или недостатъчно обмислена, значи недооценява проницателната и схватлива психика на този човек. С разбиранията си за живота и властта (закалени и затвърдени от тринадесетмесечните размишления в Източния затвор) той си изгради твърда позиция. Можеше, трябваше и щеше да управлява. Никой нямаше да се разпорежда с него, най-много да изпълнеше някоя негова молба. Не искаше повече съдружия като това със Стенър, човека, заради когото бе изгубил толкова много във Филаделфия, както и с други. С интелекта си на финансист и смелостта си имаше право да е пръв и щеше да го докаже. Хората трябваше да се въртят около него така, както планетите около Слънцето.

Нещо повече, след като изпадна в немилост във Филаделфия, започна да мисли, че вероятно никога вече няма да може да се надява да стане приемлив за обществото в смисъла, в който така нареченото висше общество на един град тълкува този израз; като си мислеше от време на време за това, той разбираше, че хората, с които в бъдеще ще бъде свързан, явно няма да са от богатите, с влияние в обществото — от неговите кастови и снобски елементи, — а от начинаещите и финансово силните, издигнали се или издигащи се от самото дъно, без всякакви надежди да влязат в обществото. Имаше много такива. Ако е късмет и работа станеше достатъчно силен финансово, можеше да разчита, че ще се разпорежда в обществото. Макар и индивидуалист, дори анархист по характер, без капчица истински демократизъм, дълбоко в себе си той изпитваше повече симпатия към масите, отколкото към първенците, затуй и разбираше по-добре обикновените хора. Това може би донякъде обясняваше желанието му да се свърже с един толкова простодушен и странен човек като Питър Лохлин. Избра го така, както хирургът подбира определен скалпел или инструмент за една операция и колкото и хитър да беше старият Лохлин, той бе предопределен да стане в силните ръце на Каупъруд само маша, най-обикновен изпълнител, задоволяваш се да получава нареждания от този изключително гъвкав и пъргав ум. Засега Каупъруд нямаше нито против, всъщност предпочиташе да работи под името „Питър Лохлин и Ко“, тъй като по този начин оставаше достатъчно в сянка, за да не се набива излишно на очи и да подготви постепенно един-два блестящи удара, с които се надяваше да се утвърди във финансовото бъдеще на Чикаго.

Като най-важна първа стъпка за общественото и финансовото утвърждаване на Каупъруд и Ейлийн в Чикаго Харнър Стеджър, неговият адвокат, правеше всичко възможно, за да спечели доверието на мисис Каупъруд, която вярваше на адвокатите точно толкова, колкото и на непокорния си съпруг. Сега тя беше висока, строга и доста обикновена жена, все още запазила нещичко от предишния си донейде блед чар, привлякъл някога Каупъруд. Около носа, устата и очите и се появиха забележими бръчици. Във вида й имаше нещо самотно, злобно, покорно, самодоволно, Дори някаква обида.

Стеджър, който с изисканата си увереност приличаше на дебнещ котарак, беше най-подходящият човек, който да се справи с нея. Едва ли някога е съществувал по-изтънчено коварен и по-безпринципен човек. Негов девиз можеше спокойно да бъде „Говори тихо и стъпвай леко.“