Титан

— Скъпа мисис Каупъруд — убеждаваше я гой, седнал един пролетен следобед в скромния й салон в западнала част на Филаделфия. — Не е необходимо да ви изтъквам какъв прекрасен човек е вашият съпруг, нито колко е безполезно да се борите с него. При всичките му грешки, конто, можем да се съгласим, са много — мисис Каупъруд се раздвижи раздразнено, — няма смисъл все пак да се опитвате да му държите строга сметка. Вие знаете — и мистър Стеджър разтвори умолително изтънчените си ръце — какъв човек е мистър Каупъруд и дали може да бъде принуждаван. Той не е обикновен човек, мисис Каупъруд. Никой обикновен човек не е в състояние да преживее онова, през което премина съпругът ви, и да стигне дотам, докъдето е стигнал той днес. Послушайте съвета ми, оставете го да върви по пътя си. Дайте му развод. Той иска, и то много, да осигури добре вас и вашите деца. Убеден съм, че те се погрижи за тяхното бъдеще. Но започна да се дразни много от нежеланието ви да му дадете развод по законен път и ако не го направите, аз се страхувам, че ще се обърне към съда. Преди да се е стигнало дотам, ще съм много доволен, ако успея да постигна приемливо за вас споразумение. Както знаете, крайно съм огорчен от развоя на вашите отношения напоследък. Дълбоко съжалявам, че стана така.

Стеджър вдигна очи, огорчен, сякаш я молеше и съжаляваше, че този тревожен свят е толкова променлив и непостоянен.

Мисис Каупъруд го изслуша търпеливо до края, може би за петнадесети или двадесети път. Каупъруд нямаше да се върне. Стеджър й беше приятел колкото всеки друг адвокат. При това бе любезен с нея. Въпреки неговата макиавелистка професия тя почти му вярваше. Той се спря тактично и на някои други въпроси. Най-сетне, при двадесет и първото посещение, й съобщи, уж много натъжен, че съпругът й е решил да преустанови плащанията, да не покрива повече сметките й, въобще да не предприема нищо, докато съдът не определи издръжката, и че той, Стеджър, е намислил да се откаже от делото. Мисис Каупъруд почувствува, че трябва да отстъпи, и обяви своя ултиматум. Ако Каупъруд даде двеста хиляди долара на нея и децата (такова бе и предложението на Каупъруд) и по-късно се погрижи за единствения им син Франк-младши, тя ще му даде развод. Никак не й се искаше да го прави. Знаеше, че така признава победата на Ейлийн Бътлър. Но в края на краищата това долно същество се бе опозорило доста във Филаделфия. Вероятно никога вече нямаше да бъде прието в обществото. Мисис Каупъруд се съгласи да подаде молба за развод, която написа Стеджър, и с машинациите на този хитър джентълмен молбата беше разгледана от местния съд по възможно най-потайния начин. Единственото съобщение, което се появи в три от филаделфийските вестници след около шест седмици, гласеше, че разводът е даден. Когато прочете съобщението, мисис Каупъруд бе много учудена, че то е останало почти незабелязано. Бе се страхувала, че разводът ще вдигне много по-голям шум. Не си и представяше каква котешка хитрост бе проявил пред съдии и журналисти забавният адвокат на нейния мъж. Каупъруд прочете съобщението при едно от идванията си в Чикаго и въздъхна облекчено. Най-сетне е истина. Сега вече можеше да направи Ейлийн своя съпруга. Той й телеграфира едно загадъчно поздравително съобщение. Ейлийн го прочете и по тялото й се разля радостен трепет. Значи скоро щеше да стане законна съпруга на Франк Алджърнън Каупъруд, новия чикагски финансист, а след това…

— О! — възкликна тя в своя дом във Филаделфия, когато изчете съобщението. — Сега аз ще стана мисис Каупъруд. Боже господи!

Мисис Франк Алджърнън Каупъруд номер едно си мислеше за връзките на своя мъж, за неговия провал, за това, че бе осъден на затвор, за блестящите му действия по време на фалита на „Джей Кук и К°“ и за сегашното му финансово издигане и се удивляваше от загадките на живота. Сигурно имаше бог. И в Библията го пишеше. Съпругът й, колкото и зъл, не можеше да е чак толкова лош, след като я бе обезпечил така щедро, а и децата го обичаха. По време на следствието сигурно не е бил по-лош от някои други, които бяха пуснати на свобода. Въпреки всичко го осъдиха и тя съжаляваше за това. Той беше способен, но жесток. Тя не знаеше какво да мисли. Единственият човек, когото наистина обвиняваше, беше нищожната, суетна, празноглава, безбожна Ейлийн Бътлър, неговата прелъстителка, която вероятно щеше да му стане сега жена. Бог без съмнение щеше да я накаже. Непременно щеше да я накаже. Тя ходеше редовно в неделя на черква и се мъчеше да вярва, че каквото и да става, то е за добро.

Глава VI НОВАТА ЦАРИЦА НА ДОМА

Денят, в който Каупъруд и Ейлийн се венчаха — това стана в затънтеното селце Долстън недалеч от Питсбърг, Западна Вирджиния, където спряха да уредят този въпрос, — той й каза: