Титан

— Сигурно съм прекалила с пудрата. Но ще трябва да се примириш. И без това ще идеш да се преоблечеш.

Тя обгърна врата му с гладките си, закръглени ръце, той бе доволен. Ето такава жена трябва да има човек — красавица! Шията й блестеше от наниза тюркоази, по пръстите й имаше прекалено много тежки пръстени, но въпреки всичко тя беше красива. Ухаеше леко на зюмбюл или лавандула. Хареса му косата й, но най-вече пищната жълта коприна на роклята, която проблясваше през гъстата зелена плетеница на дантелата.

— Очарователно, мъничката ми. Надминала си себе си. За първи път виждам тази рокля. Откъде е?

— Оттук, от Чикаго.

Той я хвана за топлите пръсти, огледа шлейфа й и я завъртя.

— Не се нуждаеш от никакви съвети. Би могла да откриеш школа. Диктуваш модата.

— Добре ли съм? — запита тя кокетливо, но и обладана за миг от неувереност, и то заради него.

— Съвършена си. Не би могла да бъдеш по-красива. Великолепно!

Тя се ободри.

— Дано и приятелите ти са на същото мнение. Хайде, побързай.

Той се качи горе и Ейлийн те последва, но преди това огледа отново трапезарията. Поне тук всичко беше наред. Франк наистина беше голям домакин.

В седем часа се чу тропот на конски копита и след миг икономът Луис отвори вратата. Ейлийн слезе долу малко притеснена, малко скована, като се опитваше да мисли за много приятни неща и се питаше дали ще успее наистина да бъде забавна. Каупъруд я придружи, напълно самоуверен, в съвсем различно настроение. Нито за миг не се съмняваше в бъдещето си, както и в бъдещето на Ейлийн. Мъчителното изкачване по стръмните стъпала на обществената стълбица, което смущаваше Ейлийн, не го тревожеше изобщо.

Вечерята, както всички обикновени неща, бе успешна от гледна точка на онова, което може да се нарече организация и изящество. С разнообразните си вкусове и интереси Каупъруд бе в състояние да обсъжда съвсем конкретно и задълбочено изграждането на железопътните линии с мистър Рамбо, да говори за архитектура с мистър Лорд така, както например един многообещаващ студент разговаря със своя преподавател, а с жена като мисис Адисън или мисис Рамбо можеше да подхване или да поддържа разговор на всички интересуващи ги теми. За нещастие Ейлийн не се чувствуваше толкова сигурна не защото по характер и настроение бе повърхностна, а по-скоро защото имаше само смътна представа за живота. Толкова много неща бяха за нея неясни и мъгляви, затворена книга, просто далечни мъждиви проблясъци. Тя не познаваше литературата, ако не се броят някои автори, които наистина за културния човек са безинтересни. А колкото до изкуството, за нея то се свеждаше до хаоса от имена, които бе чула от Каупъруд. Но всичко това се изкупваше с хубостта й — тя бе един лъчезарен и трептящ object d’art9. Човек като Рамбо, затворен, сдържан и практичен, схвана моментално мястото на жена като Ейлийн в живота на Каупъруд. Тя беше от жените, които и той би оценил както подобава.

Силните мъже обикновено проявяват до края на живота си интерес към нежния пол. Те добре знаят, че човек може да се увлича отново и отново, но в името на какво? Много от тях си навличат така доста големи неприятности. Въпреки това Ейлийн бе толкова блестяща, че тази вечер у Рамбо се събудиха позабравени копнежи. Гледаше я почти с тъга. Някога и той е бил много по-млад. Но уви, никога не бе привличал пламенното внимание на жена като нея. Докато сега я разглеждаше, му се прииска и на него да му е вървяло така.

До Ейлийн, ярка като орхидея, толкова пищна, обикновената синя копринена рокля на мисис Рамбо с яка, която й стигаше почти до ушите, изглеждаше неуместна — почти укоряваща, — но изтънчената любезност и благородство на мисис Рамбо заличаваха това впечатление. Тя произхождаше от интелектуална Нова Англия, бе израсла с философията на Емерсън, Торо, Чанинг Филипс и бе много търпелива. Всъщност хареса Ейлийн с нейната ориенталска пищност.

— Колко е хубава къщата ви — каза усмихната. — Често сме я заглеждали. Не живеем много далеч от вас и може да се каже, че сме съседи.

В очите на Ейлийн блесна признателност. Макар и да не можеше да оцени напълно мисис Рамбо, тя донякъде я разбираше и харесваше. Мисис Рамбо приличаше малко на майка й, която обаче не бе толкова образована. Докато влизаха в гостната, икономът съобщи, че е дошъл Тейлър Лорд. Каупъруд го хвана под ръка и го представи на останалите.

— Мисис Каупъруд — каза с възхищение Лорд, висок, свъсен и замислен, — позволете ми да се присъединя към хората, които ви посрещат с „добре дошла“ в Чикаго. След Филаделфия ще установите в началото, че в този град все още има какво да се желае, но в края на краищата всички го обикваме.

— О, сигурна съм, че и аз ще го обикна — усмихна се Ейлийн.

— Преди години съм живял във Филаделфия, но за кратко — добави Лорд. — Напуснах го, за да дойда тук.

От тази забележка Ейлийн се постъписа за миг, но леко го преодоля. Трябваше да е готова за такива случайни подмятания, можеше да се наложи да се оправя и с много по-тежки положения.