Титан

— Чикаго ми харесва — отвърна живо. — Тук всичко е както трябва. В него има повече живот, отколкото във Филаделфия.

— Радвам се да го чуя. Аз много го харесвам. Може би, защото тук мога да върша толкова интересни неща.

Той се възхищаваше от великолепните й ръце и коса. И за какво им е на красивите жени да са умни, мислеше си Лорд, усетил, че на Ейлийн може би всъщност й липсва истинска култура.

Икономът пак съобщи, че са дошли гости, и този път влязоха мистър и мисис Адисън. Адисън ни най-малко не се безпокоеше от гостуването си в този дом — дори му беше приятно, положението на семейството му в Чикаго беше непоклатимо.

— Как сте, Каупъруд? — засия той и сложи ръка върху рамото му. — Много любезно от ваша страна, че ни поканихте тази вечер. Мисис Каупъруд, почти от година убеждавам съпруга ви да ви доведе тук. Казвал ли ви е? — Адисън все още не беше посветил жена си в истинската история на Каупъруд и Ейлийн.

— Да, разбира се — отвърна весело Ейлийн, почувствувала, че Адисън е очарован от красотата й. — И на мен ми се искаше да дойда. Той е виновен, че не пристигнах по-рано.

Докато разглеждаше внимателно Ейлийн, Адисън си каза, че тя, дума да няма, е зашеметяваща жена. Значи тя е причината за развода му с първата му съпруга. Нищо чудно. Какво великолепно създание! Сравни я с мисис Адисън, и то не в нейна полза. Жена му никога не е била толкова поразителна, толкова ефектна, както Ейлийн, макар и явно да бе по-разумна от нея. Дявол да го вземе! Де да можеше сега да си намери жена като Ейлийн! Животът щеше да придобие нов блясък. И въпреки всичко той имаше връзки с жени — много предпазливи, много потайни. Но ги имаше.

— Приятно ми е да се запознаем — обърна се към Ейлийн мисис Адисън, пълна, цялата в скъпоценности. — Съпрузите ни очевидно са станали първи приятели. И ние трябва да се виждаме по-често.

Тя бърбореше със светска високопарност и Ейлийн почувствува, че ще се справи бързо с положението. Икономът донесе голям поднос с мезета и напитки и го остави безшумно върху една маса по-встрани. Когато поднесоха вечерята, разговорът потръгна гладко, разискваха разрастването на града, новата черква, която Лорд строеше на десет преки от тях. Рамбо им разказа няколко забавни истории за мошеничества с недвижими имоти. Стана доста весело. В това време Ейлийн правеше всичко възможно да спечели мисис Рамбо и мисис Адисън. Мисис Адисън й харесваше някак си повече, просто защото разговорът с нея вървеше малко по-леко. Ейлийн усети, че мисис Рамбо е по-умна и великодушна, но тя малко я плашеше. Не след дълго домакинята прибягна до помощта на мистър Лорд. Той се отзова вежливо и започна да разговаря за всичко, което му идваше на ум. Всички мъже освен Каупъруд си мислеха колко красива е Ейлийн, колко са бели ръцете й, колко заоблени — деколтето и раменете, колко пищна — косата й.

Глава VII СВЕТИЛНИЯТ ГАЗ НА ЧИКАГО

Старият Питър Лохлин, подмладен от дръзките идеи на Каупъруд, печелеше пари за предприятието. Носеше от борсата какви ли не интересни слухове и стигаше до такива проницателни догадки за плановете на известни групи и финансисти, че Каупъруд си извличаше от тях блестящи изводи.

— Божичко! Франк, струва ми се, че знам какво точно се канят да направят тези приятелчета — възкликваше често сутрин Лохлин, след като почти цяла нощ бе будувал в самотното си легло на Харисън стрийт и бе размишлявал. — Оная банда от кланиците — под банда той разбираше най-вече големи финансисти от борсата като Арнийл, Ханд, Шрайхарт и други — пак е хвърлила око на царевицата. Да не се казвам Лохлин, ако не почнат да я изкупуват, защото очакват повишение на цените. Какво ще кажеш?

Каупъруд, който бе вече наясно с много от непознатите му дотогава хитрости на западняците и от ден на ден трупаше все повече опит, обикновено взимаше моментални решения.

— Прав си. Рискувай със сто хиляди бушела10. Според мен след няколко дни акциите на „Ню Йорк сентръл“ ще паднат с един-два пункта. Я и ние да ги продаваме с един пункт под курса.

Лохлин все се чудеше как така Каупъруд се оправя в тукашните делови въпроси и е готов да действува бързо като него. Знаеше за опита, който Каупъруд проявяваше при сделките с акциите на източните борси, но как се ориентираше в Чикаго?

— Защо мислиш така? — запита един ден той Каупъруд от чисто любопитство,

— Е, Питър — отвърна съвсем непринудено Каупъруд. — Антон Видера (един от директорите на Търговската банка за пшеница и царевица) идва вчера тук, докато ти беше на борсата, и ми разказа всичко.

Каупъруд му описа положението, за което му бе разказал накратко Видера.

Лохлин познаваше Видера като влиятелен и заможен поляк, издигнал се през последните няколко години. Странно как Каупъруд влизаше толкова лесно под кожата на богаташите и печелеше бързо доверието им. Видера никога не би споделил такива неща с него.

— А! — възкликна Лохлин. — Щом го казва Видера, повече от сигурно е.

Така Лохлин направи покупката и „Питър Лохлин и Ко“ спечели.