Титан

„О, наистина зная всичко за бранша — понечи да каже мистър Сипънс. — Нищо няма да излезе.“ Но промени решението си още преди да е отворил уста.

— Ако ми се заплати добре — подхвърли предпазливо той. — Предполагам, знаете с кого трябва да се сражавате?

— О, да — отвърна усмихнат Каупъруд. — Какво имате предвид с това „ако ми се заплати добре“?

— Ами ако получавам шест хиляди долара годишно и достатъчен дял от печалбите на компанията — да кажем, половината или някъде там, мога и да помисля — отвърна Сипънс, решил да сплаши Каупъруд с прекалените си искания. Той и сега печелеше около шест хиляди долара в годината.

— А не смятате ли, че ще е по-добре да получавате по четири хиляди долара от няколко компании, което прави общо към петнадесет хиляди, и около десет на сто от печалбите във всяка от тях?

Мистър Сипънс обмисли внимателно всичко. Очевидно човекът пред него не беше дребен начинаещ. Сипънс погледна проницателно Каупъруд и веднага, без каквито и да е допълнителни обяснения, разбра, че той подготвя някаква голяма битка. Преди десет години Сипънс бе усетил огромните възможности на газовите предприятия. Бе опитал да се „напъха в тях“, но го изправиха пред съд, почнаха да му налагат забрани, да му правят спънки. Спряха кредитите му и накрая вдигнаха резервоара му във въздуха. Още помиеше с възмущение отношението към него и съжаляваше горчиво, че няма възможност да си отмъсти. Отдавна смяташе, че се е провалил във финансовия свят, но ето че сега се появи човек, който намекваше със заобикалка за вълнуваща битка и го призоваваше като ловец с рога си да се включи в хайката.

— Добре, мистър Каупъруд — отвърна не така предизвикателно и много по-приятелски той, — стига да ми покажете, че притежавате законен проект, аз като човек, който разбира от светилен газ, съм насреща. Зная всичко за газопроводите, концесиите, газовите инсталации. Аз съм построил завода в Дейтън, щата Охайо, и в Рочестър, щата Ню Йорк. Ако бях дошъл малко по-рано тук, щях вече да съм богат. — В гласа му прозвуча съжаление.

— Е, добре, сега ви се отваря такъв случай, мистър Сипънс — изтъкна хитро Каупъруд. — Между нас да си остане, но ще се появи голяма нова газова компания. Ще принудим онези приятелчета да признаят на бърза ръка нашата мощ. Това не ви ли интересува? Ще разполагаме с предостатъчно пари. Липсват не пари, а организатор, борец, човек, който да разбира от производството на газ, да построи завода, да прокара газопроводите и така нататък. — Каупъруд неочаквано се изправи, твърд и решителен — стар негов номер, когато той искаше да направи силно впечатление на някого. От него сякаш се излъчваха сила и желание да покорява и да побеждава. — Искате ли да участвате?

— Да, мистър Каупъруд! — възкликна Сипънс, скочи на крака, сложи си шапката и я килна назад. Имаше вид на наперен петел.

Каупъруд стисна протегнатата му ръка.

— Приключвайте с недвижимите имоти. Искам да ми издействувате в най-скоро време концесия за Лейк. Вю и да ми построите завода. Ще ви предоставя цялата необходима помощ. Ще уредя всичко така, както пожелаете, за около седмица. Ще имаме нужда и от един-двама добри адвокати.

На излизане от кантората Сипънс се усмихна възторжено. О, и през ум не му бе минавало, че сега, след цели десет години!… Сега ще им даде да разберат на онези мошеници! Сега зад гърба си имаше истински борец — човек като него. Дявол да го вземе, ще има да хвърчи перушина! Кой всъщност беше този човек? Престо невероятно! Трябва да види кой е. Знаеше, че занапред ще върши почти всичко, което пожелае Каупъруд.

Глава VIII ТОВА СЕ КАЗВА БИТКА

Когато, след като удари на камък в преговорите с трите градски компании за светилен газ, Каупъруд сподели с Адисън своя план да организира конкурентни компании в предградията, банкерът го погледна с възхищение.

— Умен сте! — възкликна накрая той. — Ще се справите! Обзалагам се, че ще излезете победител! — Той посъветва Каупъруд да си осигури помощта на някои влиятелни лица в съветите на различните предградия. — Всички са ужасни мошеници — продължи Адисън. — Има обаче един-двама, които са по-продажни и от тях, но от главите им никога не пада и косъм, те поръчват тук музиката. Взехте ли си адвокат?

— Още не, по ще взема. Сега търся най-подходящия човек.

— Излишно е, разбира се, да ви казвам колко е важно. Има един човек, старият генерал Ван Сикъл, който е врял и кипял в тези неща. На него може да се разчита.