Титан

За създаването на компанията в Хайд Парк Каупъруд, който никога не залагаше всичко само на една карта, реши да си осигури втори адвокат и втори фиктивен директор, макар и да възнамеряваше да остави Де Сото Сипънс главен съветник и на трите или четирите компании. Тъкмо обмисляше въпроса, косато на сцената се появи един мъж, много по-млад от стария генерал, някой си Кент Бароус Маккибън, единствен син на Маршал Скамън Маккибън, бивш съдия от Върховния съд на щата. Кент Маккибън беше на тридесет и три години, бе висок, с атлетическо телосложение, донякъде красив. В работата си проявяваше остър ум, но това не му пречеше да е изискан и понякога надменен. Имаше кантора в една от най-хубавите сгради на Диърборн стрийт, в която отиваше, сдържан и умислен, всяка сутрин в девет, освен ако нещо важно не го принудеше да отскочи по-рано до деловата част на града. Стана така, че той оформи документите и договорите на компанията за недвижими имоти, продала на Каупъруд парцела на Тридесет и седма улица и Мичиган авеню, и когато бе готов, отиде в кантората на Каупъруд, за да го попита дали има някои допълнителни подробности, които той би искал да бъдат отразени. Когато въведоха Маккибън, Каупъруд обърна към него острия си проницателен поглед и веднага съзря човек, който му харесва. Маккибън беше достатъчно сдържан и изискан, за да му допадне. Каупъруд хареса дрехите му, непроницаемостта му, светския му вид. Маккибън от своя страна долови веднага по-издигнатата финансова среда. Той забеляза светлокафявия, напръскан с червено костюм на Каупъруд, кафявата вратовръзка, малките копчета за ръкавели във формата на камея. Покритото със стъкло писалище създаваше впечатление за чистота и деловитост. Всички мебели и дървени части в помещенията бяха от полирано черешово дърво, идеално лъснато, картините, интересни гравюри със сцени от американския живот, бяха с подходящи рамки. На видно място бе сложена пишеща машина — току-що появила се по това време, а борсовият телеграф, също новост, потракваше леко и съобщаваше промените в курсовете. Секретарката на Каупъруд, млада полякиня на име Антоанет Новак, беше сдържана, явно оправна, тъмнокоса и много привлекателна.

— С какво се занимавате, мистър Маккибън? — попита нехайно по време на разговора Каупъруд. След като чу отговора на Маккибън, добави бавно: — Наминете следващата седмица. Може би ще имам нещо но вашата част.

Ако бе чул от друг този неясен намек за помощ, Маккибън щеше да се обиди. Вместо това той остана много доволен. Човекът пред него завладя въображението му. Отчуждеността и хладнокръвието му изневериха. Когато дойде повторно и Каупъруд му посочи естеството на работата, която ще иска да му свърши, Маккибън се нахвърли на въдицата така, както риба на стръв.

— Възложете ми тази работа, мистър Каупъруд — каза той, доста ентусиазиран. — Никога не съм се занимавал с подобни неща, но съм убеден, че ще се справя. Живея в Хайд Парк и познавам повечето съветници. Мога да им повлияя значително във ваша полза.

Каупъруд се усмихна доволно.

Така беше създадена втора компания, ръководена от подбрани от Маккибън подставени лица. Без знанието на стария генерал ван Сикъл де Сото Сипънс беше определен за консултант. Написаха молба за концесия и Кент Бароус Маккибън започна да действува тихомълком, с много такт в Южната страна, като печелеше постепенно доверието на различните съветници.

Имаше и трети адвокат, Бъртън Стимсън, най-младият, но, дума да няма, не и най-некадърният от тримата — блед, тъмнокос младеж е пламтящи очи, с които приличаше на Ромео и когото Каупъруд срещна, докато той изпълняваше някои дребни поръчки за Лохлин, и нае да работи в Западната страна, където старият Лохлин уж ръководеше всичко, а чевръстият Де Сото Сипънс бе консултант. Стимсън обаче не се оказа романтичен Ромео, а енергичен и проницателен човек от много бедно семейство, решил да се издигне. Каупъруд долови у Стимсън оня гъвкав ум, от който някои се плашат, но който за него бе равнозначен на успех. Каупъруд имаше нужда от умни слуги. Готов беше да им плаща щедро, да им възлага много работа, да се отнася с тях изключително любезно, но при условие че те са му верни до гроб. И Стимсън, макар да запазваше спокойствие и сдържаност, бе готов да му слугува. Такива са тънкостите в човешките отношения.