Титан

Появата на генерал Джъдсън П. Сикъл даде още от самото начало повод за какви ли не предположения и съмнения за цялата ситуация. Стар войскар, надхвърлил вече петдесетте, той бе командвал дивизия по време на Гражданската война и беше започнал истинската си кариера с фалшифицирането на документи за собственост на недвижими имоти в Южен Илинойс, а после, за да узакони своите мошеничества, се обръщаше към съда със съдебни заседатели, които му бяха приятели и съдружници. Сега беше преуспяващ посредник и взимаше високи хонорари, без обаче да е сред най-богатите. Занимаваше се само с такива сделки — не особено чисти, и човек неволно го сравняваше с овена примамка в кланиците, обучен да се вмъква и да повежда спокойно възбудените уплашени стада, които се дърпат и не искат да отидат под ножа, а после се досеща кога точно да изостане малко от стадото и да офейка здрав и читав. Стар грохнал адвокат, който имаше зад гърба си дявол знае колко подправени завещания, неспазени обещания, подкупени съдебни заседатели, съдии, общински съветници и хора от законодателните органи, двусмислени споразумения и договори, както и цял океан от юридически капани и лъжливи искове, които се въртяха в главата му. Предполагаше се, че той има големи връзки сред политиците, съдиите и адвокатите заради полезните услуги, които им бе правил в миналото. Обичаше да го търсят по най-различни поводи, най-вече защото това означаваше, че ще има какво да прави и няма да се отегчава. Когато бе принуден да отиде на някоя среща през зимата, той навличаше стария си шинел от сиво сукно, вече съвсем износен, взимаше мека филцова шапка, измачкана и обезформена, нахлупваше я ниско над сивите си, помътнели очи и потегляше. През лятото дрехите му бяха толкова измачкани, сякаш седмици наред беше спал с тях. Беше пушач. На вид приличаше малко на генерал Грант — бе с къса сива брада и мустаци, които винаги изглеждаха не особено поддържани, и коса, увиснала на сив кичур над челото му. Бедният генерал! Нито много щастлив, нито много нещастен — един Тома Неверни без вяра и надежда в човечеството, без особена привързаност към когото и да е.

— Ще ви кажа какво представляват тези малки съвети, мистър Каупъруд — отбеляза важно Ван Сикъл, след като привърши с обичайните за всяка първа среща встъпителни думи. — По-лоши са и от градските съвети, а не знам да има по-голямо зло от тях. Нямаш ли пари, хич не ходи при тези дребни душици. Не обичам да съм твърде суров с хората, но тези типове… — Той поклати глава.

— Разбирам — каза Каупъруд. — Не са доволни, дори и да задоволиш всичките им искания.

— Повечето от тях — продължи генералът — не са почтени дори когато смяташ, че вече си ги спечелил. Продажни са. Способни са да изтичат до Северната газова компания и да разкажат всичко за вас още преди да сте се усетили. После ще трябва да им давате още пари, конкурентите и те ще им бутнат нещичко — върви, че се оправяй. — Върху лицето на стария генерал се изписа тъга. — Въпреки всичко един-двама като мистър Дъниуей и мистър Герехт са хора на място — добави той, — стига да успеете да ги заинтересувате.

— Не ме е толкова грижа какво трябва да се направи, генерале — каза любезно Каупъруд, — но искам да съм сигурен, че всичко ще бъде направено бързо и тихо. Не желая да ме занимавате с подробностите. Може ли да стане без много шум и колко смятате, че ще струва?

— Да-а, доста трудно е да кажа, преди да съм огледал внимателно всичко — отвърна замислено генералът. — Може да струва само четири, а може и четиридесет хиляди долара — че и повече. Не мога да ви кажа. Трябва ми малко време да проуча нещата.

Старият господин се питаше колко ли е готов да похарчи Каупъруд.

— Добре, нека засега не обсъждаме това. Ще дам колкото е необходимо. Изпратих да повикат мистър Сипънс, директора на Компанията за светилен газ и гориво в Лейк Вю, той ще дойде след малко. Ще се наложи да работите колкото е възможно по-тясно с него.

Енергичният Сипънс пристигна подир няколко минути и след като получиха с Ван Сикъл нареждания да си сътрудничат и да не споменават името на Каупъруд, те двамата си тръгнаха заедно. Бяха странна двойка: старият генерал, отпуснат, без каквито, и да било илюзии, кадърен, но нежелаещ да използва качествата си, и умният, жизнерадостен Сипънс, решен да нанесе своеобразно поетично отмъщение на някогашния си враг — Южната компания за светилен газ, чрез тази привидно скромна компания, която се създаваше в северните покрайнини. За десет минути двамата се сприятелиха, генералът описа на Сипънс какъв скъперник и мошеник е в работата си съветникът Дъниуей и колко приятелски е настроен, разбира се, не за едната хубост Джейкъб Герехт. Такъв е животът.