Титан

И ето в Северната, Южната и Западната страна едновременно настанаха тайнствено оживление и суетня. Старият генерал ван Сикъл и де Сото Сипънс разговаряха в Лейк Вю с хитрия член на съвета, аптекаря Дъниуей, и с Джейкъб Герехт, господар на квартала и търговец на месо на едро — и двамата любезни, но придирчиви, те приемаха посетителите в задните стаички на магазините си и само дето не пресмятаха по ценоразпис какво губят и печелят. В Хайд Парк мистър Кент Бароус Маккибън, самодоволен и добре облечен, истински аристократ между адвокатите, и с него някой си Дж. Дж. Бъргдол, благороден дългокос наемник с пепеляво лице, уж председател на Компанията за светилен газ и гориво в Хайд Парк, говореха със съветника Алфред Б. Дейвис, фабрикант на изделия, плетени от камъш и палма, и с мистър Патрик Дилган, съдържател на пивница, с които уточняваха бъдещата подялба на акциите и на които предлагаха известни парични суми, парцели и други изгодни неща. В Дъглас и в Уест Парк в Западната страна досами града слабият и присмехулен Питър Лохлин и Бъртън Стимсън уреждаха горе-долу същите сделки.

Неприятелят — градските газови компании, разделени на три фракции, не бяха ни най-малко подготвени за онова, което бе надвиснало над главите им. Когато най-сетне се разнесе новината, че в съветите в няколко предградия са били подадени молби за концесии, всяка от съществуващите компании заподозря другите в посегателство, предателство и грабеж. В съветите на въпросните предградия компаниите изпратиха хитри адвокати, но нито една от тях все още нямаше и най-малката представа кой стои зад всичко това или зад общия план за действие. Преди някоя да е успяла да възрази обосновано, преди да се е решила да плати доста тлъст подкуп, та предградието до нейната територия да й бъде оставено, преди да е организирала борбата по съдебен ред, предложенията за предоставяне на концесия на компанията бяха внесени в съветите и още след първото им обсъждане и след едно открито заседание, както го изискваше законът, бяха приети почти единодушно. Малките вестници на предградията, кажи-речи, забравени при подялбата на възнагражденията, нададоха силен вой на възмущение. Големите градски вестници в началото не обърнаха особено внимание, тъй като виждаха, че се отнася за отдалечени райони, те просто отбелязаха, че предградията тръгват добре по стъпките на градския съвет, затънал в престъпления.

Каупъруд се усмихна, когато видя в сутрешните вестници съобщението, че всичките му молби за концесии са били утвърдени. След това дни наред слушаше с удоволствие Лохлин, Сипънс, Маккибън и ван Сикъл, които му съобщаваха, че са получили официални предложения за откупуване на контролния пакет акции или преотстъпване на концесиите. Той разработваше със Сипънс плановете за практическото въвеждане на газовите заводи. Предстоеше им да издадат облигации, да пуснат на пазара акции, да сключат договори за доставки, да построят резервоари и цистерни, да прокарат газопроводи. Трябваше да бъде успокоена и надигналата се обществена съпротива. Де Сото Сипънс се оказа незаменим. Заедно с ван Сикъл, Маккибън и Стимсън, негови съветници в различните части на града, той докладваше стегнато на Каупъруд, който трябваше чисто и просто да кимне утвърдително или да каже „не“, след което де Сото започваше да купува, да строи, да копае изкопи. Каупъруд беше толкова доволен, че реши да задържи де Сото при себе си. Де Сото си мислеше с удоволствие, че му се е отдал случай да разчисти старите си сметки и да извърши големи дела, наистина изпитваше благодарност.

— Още не сме приключили с тези мошеници — заяви един ден той тържествуващо на Каупъруд. — Те ще се борят против нас, като възбуждат дела. По-късно могат и да се съюзят. Вдигнаха във въздуха газовия ми завод. Сега могат да вдигнат и нашите.

— Само да посмеят — отвърна Каупъруд. — И ние можем да вдигаме във въздуха, както и да даваме под съд. Аз обичам процесите. Така ще ги притиснем до стената, че ще има да молят за пощада.

Очите му блестяха весело.

Глава IX В ТЪРСЕНЕ НА ПОБЕДАТА