Титан

След като си осигури концесиите, Каупъруд настани Сипънс в кантората си и засега му възложи цялата работа. В районите, в които се строяха заводите, той нае малки канцеларии с по няколко чиновници. Старите компании заведоха всевъзможни дела за забрана, отменяне и ограничаване, но Маккибън, Стимсън и старият генерал ван Сикъл се бореха срещу тях с троянска енергия и задоволство. Гледката беше забавна. Все още почти никой не знаеше, че Каупъруд е навлязъл в деловия живот на Чикаго. Той продължаваше да е твърде незначителна фигура. Името му дори не бе споменато във връзка е цялата тази работа. Около имената на други хора се шумеше всеки ден и това възбуждаше донякъде завистта му. Кога ще блесне и той? Скоро, съмнение няма. И така двамата с Ейлийн заминаха през юни спокойни, богати, весели, в цветущо здраве и настроение, решили да се наслаждават докрай на първото си пътуване в чужбина.

Пътешествието беше великолепно. Адисън бе достатъчно любезен да поръча по телеграфа в Ню Йорк цветя, които да бъдат занесени на мисис Каупъруд на парахода. Маккибън изпрати пътеводители. Каупъруд, който не беше сигурен дали някой ще изпрати цветя, поръча също — две прекрасни кошници, които заедно с тази на Адисън станаха три и които с прикачени към тях визитни картички ги очакваха в преддверието на горната палуба. Някои от хората, които се хранеха на капитанската маса, се опитаха да се запознаят със семейство Каупъруд. Канеха ги да играят карти или на любителски концерти. Морето обаче беше бурно и на Ейлийн и беше лошо. Беше й трудно да поддържа външния си вид и тя си стоеше в каютата. Държеше се много високомерно и студено с всички освен с неколцина, с които също внимаваше в разговорите, си. Чувствуваше, че започва да става много важна личност.

Преди да тръгне, тя почти бе опразнила модната къща на Донован в Чикаго. Бельо, халати, костюми за разходка и езда, вечерни тоалети — всичко беше в неизброими количества. Беше си взела чантичката със скъпоценностите, която носеше винаги у себе си и в която имаше бижута за тридесет хиляди долара. Обувките, чорапите, шапките и допълненията към тоалета й нямаха чет. Каупъруд се гордееше много с нея точно заради това. Тя притежаваше такъв вкус към живота! Първата му жена беше бледа и доста анемична, докато Ейлийн просто преливаше от физическа жизненост. Тя си тананикаше, шегуваше се, труфеше се и кокетничеше. Има хора, които са създадени така, че не се замислят и взират в себе си. Земята с цялото й дълго минало бе за Ейлийн нещо смътно, на което тя не отдаваше особено значение, да не кажем никакво. Може би беше чувала, че някога е имало динозаври и летящи влечуги, но дори и да беше така, те не й правеха впечатление. Някога някой бил казал или пък казва, че човекът е произлязъл от маймуните, което, макар и невероятно, можеше все пак да е истина. Разбиващите се в океана хълмове от зелена вода създаваха у нея чувството за безпределност и ужас, но не и безпределността в сърцето на поета. Параходът беше сигурен, каза и го капитанът в синя униформа и златни копчета на масата, преизпълнен от желание да е любезен с нея. Тя всъщност се осланяше на него. А освен това Каупъруд беше винаги с нея и гледаше на целия този вълнуващ спектакъл на живота подозрително, не тревожно, но бдително и не казваше нищо.

В Лондон благодарение на дадените им от Адисън писма те получиха няколко покани за опера, за вечери, за Гудуд, където да прекарат края на седмицата, и така нататък. Возеха се с карети, кабриолети и файтона. Поканиха ги да прекарат края на седмицата на яхта по Темза. Техните домакини англичани гледаха на всичко това като на финансово начинание, като на проява на делова мъдрост, бяха любезни и учтиви, но нищо повече. Ейлийн бе много любопитна. Направиха й впечатление прислугата, обноските, стилът. Моментално започна да си мисли, че може би не всичко в Америка е както трябва, там все още липсваха толкова много неща.

— Слушай, Ейлийн, на нас двамата ни предстои да живеем години наред в Чикаго — отбеляза Каупъруд. — Гледай трезво на нещата. Не виждаш ли, че тези хора хич не ги е грижа за американците? Не биха ни приели, ако живеехме тук, поне засега. Ние сме само едни минаващи чужденци, към които те са любезни.

Каупъруд разбираше ясно всичко това.

В известно отношение Ейлийн беше поразглезена, но какво да се прави! Сменяше постоянно тоалетите си. Англичаните свикнаха да я виждат — в Хайд Парк, където яздеше или се возеше в карети, в хотел „Кларидж“, където бяха отседнали, на Бонд стрийт, където правеше покупките си. Англичаните, повечето от които бяха високомерни, крайно консервативни и сдържани във вкусовете си, просто вдигаха вежди. Каупъруд схващаше положението, но не казваше нищо. Той обичаше Ейлийн, тя го удовлетворяваше, а поне засега беше и красива. Ако успееше да уреди положението й в Чикаго, това като начало щеше да е напълно достатъчно. След трите седмици, през които живяха много бурно и Ейлийн огледа всичко, с което отдавна се слави и гордее Англия, те заминаха за Париж..,