Титан

— О! — възкликна Ейлийн. След преживяванията си във Филаделфия бе решила да бъде внимателна и да не се отдава твърде много на клюки. Стрели от подобен характер можеха лесно да полетят и към нея.

— Но тя действително се движи сред най-отбраните хора — прояви любезност събеседничката на Ейлийн.

От този ден Ейлийн бе изпълнена от желание да се запознае с мисис Ансън Мерил, да бъде напълно естествено приета от нея. Тя не знаеше, че желанието й никога няма да се осъществи, макар и вероятно да се е страхувала от това.

Имаше обаче хора, които посещаваха първия дом на Каупъруд и с които той и Ейлийн успяха да завържат познанство. Сред тях беше семейството на Съндърланд След — мистър След ръководеше движението на една от югозападните железници, минаваща през града, бе човек с вкус, култура и доста солидно състояние, докато жена му бе амбициозно нищожество. Както и семейството на Уолтър Ранзъм Котън, който продаваше кафе на едро, но най-вече се славеше като автор на стаиш за светската хроника, жена му беше завършила университета Васар. А също така семейството на Нори Симс, който беше секретар и ковчежник на влоговото и кредитно дружество „Дъглас“ и имаше влияние сред друга група финансисти, нямаща нищо общо с групата на Адисън и Рамбо. Сред другите познати на Каупъруд бяха Станислау Хьоксемас — богат кожар, Дуейн Кингсланд — търговец на едро на брашно, Уебстър Изриълтайтис — фабрикант на консерви, и Брадфорд Канда — бижутер. Всичките тези хора имаха свое място в обществото. Всичките притежаваха солидни домове и солидни доходи, така че не бяха за подценяване. Разликата между Ейлийн и повечето от жените бе като разликата между натурализма и илюзията. Това обаче изисква известно обяснение.

За да разберем женския ум от ония години, трябва да се върнем към времето на средновековието, когато църквата е била в разцвета си и прилежните, ала почти непознаващи живота поети са обграждали жените с мистичен ореол. Оттогава девойката, както и жената са възпитавани да вярват, че са замесени от по-доброкачествено тесто, отколкото мъжът, че са родени да го облагородяват и че тяхното благоволение е безценно. Тази розова романтична мъгла, която няма нищо общо с личния морал, породи обаче пренебрежителното отношение на жените към мъжете и дори към техните посестрими. Атмосферата в Чикаго, сред която попадия сега Ейлийн, беше съставена отчасти от тази илюзия. Дамите, на които бе представена, принадлежаха точно към този измислен свят. Те се смятаха за съвършени, така както бяха представени в религиозната живопис и литература. Техните съпрузи трябваше да бъдат образец, достоен за възвишените им идеали, а другите жени не трябваше да притежават и най-малките недостатъци. Ейлийн, припряна и непринудена, щеше да се присмее над всичко това, стига да можеше да го разбере. Но тя не го разбираше и се чувствуваше плаха и несигурна в присъствието на някои жени.

Пример в това отношение бе мисис Нори Симс, която не се отлъчваше от мисис Ансън Мерил. Бе върховно удоволствие за нея да бъде поканена у семейство Ансън Мерил на чай, обед или вечеря или мисис Мерил да я откара до центъра на града. Тя обичаше да повтаря bon mots17 на своя идол, да разисква колко учудващо културна е, да разказва как хората понякога не вярвали, че е съпруга на Ансън Мерил, въпреки че самата тя им го казвала — изтъркани шеги, стари колкото светът. Самата мисис Симс беше доста безлична и безинтересна, но бе хитра, хубавка, с вкус и умееше да си пробива път в обществото. Двете деца на семейство Симс (малки момиченца) бяха научени на всички светски обноски — за огромно удоволствие на своите родители кокетничеха, усмихваха се, правеха реверанси и така нататък. Бавачката им ходеше с униформа, а гувернантката беше жена, на която можеше да се разчита. Мисис Симс се държеше надуто, съобразяваше се само с онези, които бяха над нея, а към обикновените хора, сред които, ще не ще, трябваше да живее, се отнасяше с невъзмутимо презрение.

По време на първата вечеря, на която покани семейство Каупъруд, мисис Симс се опита да надникне в живота на Ейлийн във Филаделфия и я попита дали познава семействата на Артър Лий, Тревър Дрейк, Робърта Уилинг или Мартин Уокър. Самата тя не ги познаваше, но бе чувала мисис Мерил да говори за тях и това и беше достатъчно, за да ги спомене. Ейлийн веднага се приготви за отбрана и побърза да излъже хитро, за да се отърве, като кача, че ги познава, както всъщност и беше — макар и много бегло, — и то преди да е плъзна ма мълвата за връзката й с Каупъруд. Това се хареса на мисис Симс.

— Непременно ще кажа на Нели — възкликна тя, като свойски нарече мисис Мерил на малко име.

Ейлийн се страхуваше, че ако тези разговори продължат, скоро целият град ще научи, че преди да стане законна жена на Каупъруд, му е била любовница, че макар името й да не се е споменавало, и тя е била ответница в бракоразводното дело, че Каупъруд е лежал в затвора. Само неговото богатство и нейната красота можеха да я спасят, но дали наистина щяха да я спасят?