Тотален контрол

— Благодаря ти, Джени.

Докато Джаксън я преглеждаше, Сойър проведе няколко телефонни разговора.

— Във връзка със Стивън Пейдж ли е? — попита той, след като свърши.

— Да. Доста интересно четиво.

Сойър си наля чаша кафе и седна до Джаксън.

— Стивън Пейдж е работил в един от най-големите инвестиционни фондове в Манхатън. Живеел е в хубав апартамент, пълен със старинни вещи и картини. Карал е ягуар. Притежавал е ценни книжа за повече от милион долара — акции, облигации и така нататък.

— Не е зле за двайсет и осем годишен младеж. Акулите от инвестиционните фондове понякога правят удари. Непрекъснато четем как някой нехранимайко спечелил камион пари не знам си как. Вероятно като е прецакал такива като нас.

— Стивън Пейдж не е бил от акулите. Бил е финансов специалист, наблюдавал е пазара. На твърда заплата, при това неголяма, ако се съди по този доклад.

Сойър се намръщи.

— Тогава откъде има ценните книжа? Отмъкнал ги е от фонда ли?

Джаксън поклати глава.

— Проверили са тази версия. Там няма липсващи средства.

— Тогава какво е заключението им?

— Никакво. Намерили са Пейдж в апартамента му, вратите и прозорците са били заключени отвътре. Когато аутопсията е показала, че е умрял от превишена доза инсулин, просто са загубили интерес към случая. Ако не ти е известно, в Ню Йорк имат сериозни проблеми с доказаните, но неразкрити убийства.

— Добре, че ми каза. Кой го е наследил?

Джаксън прелисти доклада.

— Стивън Пейдж не е оставил завещание. Родителите му са били мъртви. Единственият му законен наследник е брат му Едуард Пейдж.

— Звучи интересно — каза Сойър и отпи глътка кафе.

— Не мисля, че Ед Пейдж е убил брат си, за да издържа децата си в колежа. Самият той, както разбрах, се изненадал не по-малко от всички останали, когато разбрал, че брат му е бил милионер.

— Нещо от доклада за аутопсията направи ли ти впечатление?

Джаксън извади два листа от папката и му ги подаде.

— Смъртта е настъпила от многократно превишена доза инсулин. Инжектирал го е в бедрото си, както правят повечето диабетици. Белезите на мястото показват, че самият той си е поставял инжекциите най-често там. По намерената до трупа спринцовка са открити само негови отпечатъци. Нивото на алкохол в кръвта му е било едно цяло и осем, което никак не му е помогнало в случая. Установено е, че смъртта е настъпила около дванайсет часа преди откриването на трупа или между три и четири сутринта. Трупът не е бил местен.

— Кой го е открил?

— Хазяйката — отговори Джаксън. — Гледката едва ли е била приятна.

— Смъртта не е приятна гледка. Оставил ли е писмо?

Джаксън поклати глава.

— Обаждал ли се е на някого по телефона, преди да умре?

— Последният му телефонен разговор е бил в седем и половина вечерта.

— С кого е говорил?

— С брат си.

— Разпитали ли са Ед Пейдж?

— Разбира се. След като са разбрали за парите, с които Стивън е разполагал.

— Ед Пейдж има ли алиби?

— Желязно. По онова време все още е бил полицай. Когато брат му е умирал, е участвал в акция за арестуване на наркопласьори заедно с няколко колеги.

— Станало ли е дума за телефонния разговор със Стивън?

— Казал, че брат му е бил разстроен и че е бил серопозитивен. Сторил му се пиян.

— Не се ли е опитал да отиде да го види?

— Настоял, но малкият не искал и да чуе. Най-накрая му затворил телефона. Ед се опитал да го набере отново, но онзи не отговарял. В девет започнало дежурството му, така че решил да остави брат си сам през нощта и да отиде при него следващия ден. Освободил се в десет сутринта, поспал няколко часа и се отбил в службата на брат си към три следобед. Когато научил, че Стивън не се е появил на работа, направо отишъл в апартамента му. Пристигнал заедно с полицията.

— Предполагам, че се е чувствал виновен.

— Ако се беше случило с моя брат… — каза Джаксън, но млъкна. — По дяволите. Както и да е, установили са самоубийство. Всички факти потвърждават тази версия.

— Но въпреки всичко Ед Пейдж не е смятал така. Питам се защо.

Джаксън сви рамене.

— Подсъзнателно желание. Може би наистина е изпитвал вина и е искал да се освободи от това чувство. Кой може да каже? Полицаите не са открили признаци за престъпление. Аз също не виждам нищо, поне в този доклад.

Сойър не отговори. Замисли се. Джаксън прибра листата в папката и вдигна поглед към Сойър.

— Откри ли нещо интересно в офиса на Ед Пейдж?

Сойър го погледна разсеяно.

— Не. В къщата му обаче открих това. — Той бръкна в джоба си, извади снимката и я подаде на Джаксън. — Интересното е, че беше скрита зад друга снимка, поставена в рамка. Почти сигурен съм, че това е Стивън Пейдж.

Челюстта на Джаксън увисна в момента, в който видя лицето.

— О, боже! — Скочи от стола си. — О, боже! Това… не е възможно! Как…

Сойър го улови за рамото.

— Рей, какво има? Рей!?

Джаксън изтича до малка странична масичка и трескаво затършува из струпаните там папки. Най-накрая намери тази, която търсеше, отвори я и се вторачи в листата вътре.

Сойър се приближи.

— По дяволите, Рей, какво има?