Тотален контрол

— Върви по дяволите, Голдман! Вървете по дяволите и двамата! — Беше неспособна да се владее. Пресегна се през бюрото и с две ръце сграбчи Голдман за гърлото. Брофи се намеси и този път и го спаси от сериозно нараняване. Голдман се разкашля и се вторачи в нея кръвнишки.

— Ако ме докоснеш още веднъж — каза той, — ще изгниеш в затвора.

Сидни се освободи от ръката на Брофи, но остана на място, защото той беше насочил пистолета към нея. Голдман оправи вратовръзката и яката на ризата си и продължи самоуверено:

— Въпреки необмислената ти реакция готов съм да проявя голяма щедрост към теб. Ако погледнеш на ситуацията разумно, ще приемеш предложението, което смятам да ти направя. — Замълча и кимна многозначително към стола пред бюрото. Сидни най-накрая седна.

— Така — продължи Голдман. — С две думи, ето как изглежда ситуацията към момента. Ти си в течение на последното предложение на „Трайтън“ за сделката със „Сайбърком“. Това е факт. Знаеш паролата за достъп до компютъра, в който са данните по сделката. — Сидни го гледаше от упор, докато мислите й изпреварваха думите му. — Искам да получа последните предложени условия, както и паролата за достъп до компютъра. Тя ми е нужна за всеки случай, ако решат да променят нещо в последния момент.

— От „Ар Ти Джи“ сигурно много искат да получат „Сайбърком“, след като ти плащат, за да нарушиш тайната между адвокат и клиент, да не говорим за кражбата на поверителна фирмена информация. — Сидни говореше бавно, спокойно, натъртено.

— В замяна — продължи Голдман невъзмутимо — сме готови да ти платим десет милиона долара, без данъци, разбира се.

— За да ме осигурите материално, след като останах без работа? И за да купите мълчанието ми?

— Нещо такова. Ще изчезнеш в някоя малка далечна страна и ще отгледаш дъщеря си в охолство. Сделката „Сайбърком“ ще приключи. „Трайтън, Глоубъл“ няма да банкрутира. „Тайлър, Стоун“ ще продължи да бъде уважавана фирма. Никой няма да бъде по-зле, отколкото сега. Каква е алтернативата? Уверявам те, че е доста по-неприятна. За теб. Времето е най-важният фактор в момента. За отговор имаш една минута.

Голдман се вторачи в часовника си.

Сидни отпусна рамене и се замисли. Ако приемеше, щеше да е богата. Ако не, най-вероятно щеше да отиде в затвора. А Ейми? Замисли се за Джейсън и кошмарните събития, които бе преживяла. Бяха предостатъчно за няколко живота. Изведнъж погледът й се спря върху тържествуващата физиономия на Голдман, почувства насмешката на Пол Брофи и взе решението си.

Щеше да приеме условията им, а след това щеше да изиграе играта със своите карти. Щеше да даде на Голдман информацията, която искаше, а после веднага щеше да потърси Лий Сойър и да му разкаже всичко, включително и за дискетата. Щеше да разчита на късмета си, а също така щеше да покаже на света какви са в действителност Голдман и „Ар Ти Джи“. Нямаше да е богата и нямаше да вижда дъщеря си, ако попаднеше в затвора, но пък и нямаше да я възпитава с мръсните пари на Голдман. И най-важното, щеше да е в състояние да живее сама със себе си.

— Време е — обяви Голдман.

Сидни мълчеше. Голдман поклати глава и бавно вдигна телефонната слушалка. Най-накрая Сидни кимна едва забележимо. Голдман стана и се усмихна.

— Чудесно. Е, слушам. Условията и паролата.

Сидни поклати глава.

— Позицията ми е малко несигурна. Първо парите, след това информацията. В противен случай можеш да се обадиш в полицията.

Голдман се поколеба за момент.

— Както казваш, позицията ти е несигурна. Тъкмо заради това обаче можем да проявим по-голяма гъвкавост. Ще я проявим ли? — Стана и посочи вратата. Сидни го гледаше объркано. — След като постигнахме съгласие, искам да финализирам сделката, преди да ти дам възможност да си отидеш. После може да се окаже трудно да те открия.

Сидни стана и се обърна, а Брофи мушна пистолета в колана си. Приближи се до нея и прошепна в ухото й:

— Когато заживееш новия си живот, може би ще имаш нужда от компания. Аз от своя страна ще имам много повече свободно време и пари. Помисли си.

Коляното й се стовари в слабините му и го запрати на пода.

— Току-що си го помислих, Пол, и полагам усилия да не повърна. Стой настрана от мен, ако искаш да запазиш остатъците от мъжествеността си.

Сидни излезе бързо от библиотеката. Голдман я следваше по петите. Брофи най-накрая успя да се изправи и закуцука след тях с пребледняла физиономия.

Лимузината ги очакваше на най-долния етаж на подземния гараж, до самия асансьор. Двигателят работеше. Голдман отвори вратата и изчака Сидни да се качи. Брофи, все още неспособен да си поеме дъх, влезе последен и седна с лице към тях. Тъмната преграда между шофьора и задната седалка беше вдигната догоре.

— Уреждането на нещата няма да отнеме много време. Ще останеш в къщата си, докато работите се поуспокоят. След това ще заминеш някъде временно, докато уредим всичко, а после ще вземеш дъщеря си и ще заживееш щастливо.

— А „Трайтън“ и фирмата? Спомена нещо за съдебни дела — попита Сидни делово.