Тотален контрол

В полицейския участък взеха отпечатъци от пръстите му и описаха вещите му. Позволиха му да се обади по телефона. Преди това обаче Фишер помоли дежурния сержант да му направи услуга. Сержантът се съгласи, отиде до пощенската кутия на участъка и пусна плика с дискетата. С обикновена поща. Докато го водеха към килията, Джеф си заподсвирква весело. Беше ги изиграл.

Сойър се изненада приятно, когато разбра, че няма да се наложи да пътува чак до Калифорния, за да се срещне с Чарлс Тийдман. Оказа се, че е дошъл във Вашингтон заради някаква конференция. Въпреки че беше три сутринта, Тийдман, който се движеше по времето на Западното крайбрежие, се съгласи да се срещнат. Дори с готовност, както се стори на Сойър.

Посети го в хотел „Четирите сезона“ в Джорджтаун и двамата седнаха в малка стаичка за срещи до ресторанта, който отдавна беше затворен. Тийдман беше дребен, гладко избръснат човек с воднисти сиви очи зад очила с крехки телени рамки. Беше прехвърлил шейсетте и имаше навика нервно да свива и отпуска дланите си. Дори и по това време на денонощието беше облечен в строг сив костюм с жилетка и папийонка. На корема му блестеше елегантен ланец. С консервативната си външност приличаше повече на човек от Източното крайбрежие и Сойър скоро разбра, че преди да замине за Калифорния, Тийдман е живял дълги години в Ню Йорк. В началото на разговора рядко вдигаше очи към събеседника си и предпочиташе да седи, забил поглед в пода.

— Познавали сте Артър Либерман добре — каза Сойър. Беше време да говори по същество.

— Учихме заедно в Харвард. След това започнахме заедно в една и съща финансова къща. Аз му станах кум, а той — на мен. Беше един от най-старите и най-добрите ми приятели.

Сойър реши да се възползва.

— Бракът му приключи с развод, нали?

Тийдман кимна.

— Да.

Сойър погледна бележника си.

— Това е станало по времето, когато са разглеждали кандидатурата му за поста във Федералния резерв, нали?

Тийдман кимна.

— Неподходящ момент.

— Може да се каже. — Тийдман взе гарафата от масата и си наля чаша вода. Отпи, устните му бяха сухи и напукани.

— Доколкото разбрах, бракоразводният процес е започнал зле, но скоро нещата са се уредили и всичко това не се е отразило на избирането му за поста. Имал е късмет, бих казал.

Очите на Тийдман заблестяха.

— Наричате това „късмет“?

— Имах предвид, че е получил поста. Като близък негов приятел, предполагам, че знаете повече за всичко това от когото и да било друг. — Сойър го изгледа изпитателно, прямо.

Тийдман мълча цяла минута, после въздъхна, остави чашата си и погледна Сойър в очите.

— Вярно е, че Артър стана председател на борда на Федералния резерв, но също така е вярно, че разводът му струваше всичко, за което беше работил през годините, мистър Сойър. Не е честно, при блестяща кариера като неговата.

— Като председател обаче е получавал добри пари, нали? Поинтересувах се за заплатата му. Сто трийсет и три хиляди и шестстотин долара годишно. Бил е доста по-добре от повечето американци.

Тийдман се засмя.

— Така е, само че преди да заеме този пост, Артър печелеше стотици милиони. Вследствие на това беше развил скъпоструващи предпочитания и беше натрупал дългове.

— Големи ли?

Тийдман отново заби поглед в пода.

— Да кажем, че бяха повече, отколкото би могъл да покрие със заплатата си във Федералния резерв, въпреки че е сравнително голяма.

Сойър кимна и зададе следващия си въпрос:

— Какво можете да ми кажете за Уолтър Бърнс?

Тийдман рязко вдигна глава.

— Какво искате да знаете?

— Най-общи неща. За и около него — отвърна Сойър невинно.

Тийдман почеса брадичката си и погледна красноречиво бележника на Сойър. Той го затвори и каза:

— Извън протокола.

— Не се съмнявам, че Бърнс ще наследи Либерман на поста. Подходящ е. Беше поддръжник на Артър. Винаги гласуваше като него.

— Това лошо ли беше?

— Обикновено не.

— Тоест?

Банкерът се втренчи в Сойър и изражението му изведнъж стана ледено.

— Човек не бива да се подчинява сляпо на чужда воля, когато собственият му разум диктува друго.

— Значи вие лично невинаги сте били съгласен с Либерман?

Тийдман се замисли. Личеше, че вече съжалява, задето е допуснал този разговор да се състои.

— Членовете на борда на Федералния резерв са назначени, за да мислят със собствените си глави и да прилагат собствените си преценки, а не сляпо да се подчиняват на аргументи, които нямат основа в реалността и могат да доведат до катастрофални последици.

— Това е доста тежка присъда.

— И работата в борда не е лека.

Сойър погледна бележките си от разговора с Уолтър Бърнс.

— Бърнс ми каза, че Либерман е уловил бика за рогата още в самото начало, за да привлече вниманието на пазара и за да го разтърси. Да разбирам ли, че според вас това не е било чак толкова добра идея?

— По-точно казано, идеята е нелепа.

— Добре, след като е така, защо мнозинството го е подкрепяло? — попита Сойър скептично.