Тотален контрол

— Боже мой! Все едно да оставим основното ястие недокоснато! Всички отпечатъци, освен тези в лимузината, по предполагаемото оръжие на убийството, по вратите и след това на осмия етаж, са на един човек.

— На Сидни Арчър.

— Да — кимна Лиз. — Освен това в кабинета й открихме следи от кръв.

Сойър се приближи до колата, надникна вътре и направи знак на Лиз и Джаксън да отидат при него.

— При всичко това можем ли да кажем, че Сидни Арчър е седяла тук? — Посочи мястото, малко вляво от средата на задната седалка.

— Много вероятно, ако се съди по находките.

— Добре, ако съдим по положението на трупа, Брофи сигурно е седял с лице към задната седалка. Казваш, че главата му е била леко обърната и затова задната седалка е така изпръскана с кръв. Нали?

— Именно — кимна Лиз.

— Пистолетът е бил почти опрян в слепоочието на Брофи, в това няма съмнение. Какво, мислиш, е разстоянието между предната и задната седалка?

— Няма нужда да мисля — отговори Лиз, отиде до бюрото си и се върна с рулетка. С помощта на Джаксън измери разстоянието и се намръщи. — От средата на предната до средата на задната седалка разстоянието е два метра.

— Така. Ако се съди по следите от кръв по задната седалка, можем да кажем, че Голдман и Сидни Арчър са седели със залепени за облегалката гърбове, нали? — Лиз кимна. — Възможно ли е Сидни Арчър от такова положение да опре пистолета в слепоочието на Брофи и да стреля?

— Не — отговори Лиз. — Освен ако ръцете й не се влачат по земята, когато е изправена.

Сойър се вгледа в нея.

— Ами ако Брофи се е навел напред, към Арчър? Тя вади пистолета и стреля, тялото му полита напред и тя го бутва настрани, така че да падне на пода? Възможно ли е?

Лиз се замисли.

— Разстоянието пак е много голямо. За да се получи тази рана, би трябвало да стане от седалката. Тогава обаче кръвта щеше да изпръска купето по друг начин. Тя е била облегната назад. Ако не беше, зад гърба й щяхме да открием някакви следи от кръв, макар и микроскопични. При това положение Брофи трябва да е станал и да е стигнал почти до скута й. Струва ми се малко вероятно.

— Съгласен съм — кимна Сойър. — А сега да поговорим за раната на Голдман. Седяла е до него, от лявата му страна, нали? Не смяташ ли, че в такъв случай куршумът трябва да е влязъл през дясното му слепоочие, а не през средата на челото?

— Може да се е обърнал към нея… — започна Лиз, но замълча. — Не… тогава пръските кръв щяха да са други. Голдман определено е бил обърнат напред, когато го е ударил куршумът. Все пак не е невъзможно, Лий.

— Наистина ли? — Сойър взе един стол, седна и вдигна ръка, все едно се опитва да стреля по човек до него. — Доста неудобно положение, а? Освен това Сидни Арчър е левачка. Наблюдавах я. Левачка е. — Направи същото движение, но този път с лявата ръка. Резултатът беше смехотворен.

— Невъзможно е — каза Джаксън. — За да стреля по този начин, би трябвало да стане и да се обърне към него. Или да извади ръката си от ставата.

— Значи няма как Сидни Арчър да е застреляла шофьора, след това Брофи и най-накрая Голдман от мястото, където е била. — Сойър стана от стола и поклати глава.

— Звучи логично, Лий. Все пак има твърде много доказателства за присъствието на Сидни Арчър.

— Била е там, наистина, но това не означава, че е стреляла!

Каза го троснато и Лиз го изгледа учудено.

— А какво стана с пробите за нагар?

— Знаеш, че вече не правим такива, защото не са надеждни. Все пак заради теб… Един момент, ще проверя.

Лиз отиде до телефона и се обади.

— Отрицателни са — каза след малко. — Никой от жертвите не е стрелял с огнестрелно оръжие най-малко шест часа преди смъртта си.

— Сигурно ли е това? Няма грешка? — попита Сойър, сбърчил чело.

Лиз се намръщи.

— Хората ми си знаят работата, Лий. Изследването е много просто. Резултатите от него са съмнителни само ако са положителни. В нашия случай обаче са отрицателни. Ако са стреляли, а по ръцете им няма нагар, значи че са били с ръкавици. Посочила съм го в доклада.

— Само че на местопрестъплението нямаше ръкавици.

— Да — каза Лиз.

— А отпечатъците по пистолета? — попита Сойър.

— Имаме палец, частично заличен. На Паркър е.

— Сигурно ли е? — попита Сойър.

Лиз мълчеше. Изражението на лицето й беше красноречиво.

— Добре. Каза, че отпечатъкът на Паркър е частично заличен. А отпечатъците на Сидни Арчър?

— Доста четливи са, доколкото си спомням. Макар и да са малко размазани. Говоря за дръжката, спусъка и предпазителя. Отпечатъците по цевта са съвсем ясни.

— По цевта? — каза Сойър по-скоро сам на себе си. Вдигна поглед към Лиз. — Готов ли е докладът от балистичната експертиза? Траекториите на куршумите са много важни.

— В момента правят аутопсиите. Скоро ще научим резултата. Казах им да се обадят най-напред на теб, но ако не те открият, ще те търся аз. Разбира се, ще искаш да се увериш, че не са сгрешили — добави Лиз с лек сарказъм.

Сойър я изгледа.

— Благодаря ти, Лиз. Помогна ми много.

Той тръгна към вратата бавно, с отпуснати рамене.

Джаксън остана за момент при Лиз.

— Какво му става, Рей? — попита тя. — Никога не се е държал така.