Тотален контрол

— Не знам, Лиз — отвърна Джаксън. — Наистина не знам.

51.

Джаксън се качи в колата и погледна партньора си. Сойър седеше с ръце на кормилото и се взираше напред в мрака.

— Лий, какво ще кажеш да хапнем? — Като не получи отговор, Джаксън добави: — Аз черпя. Не пропускай предложението, защото може да не се повтори до края на живота ти.

Сойър най-накрая се обърна към него и за миг се усмихна. После пак стана сериозен.

— Искаш да ядем, а? Мислиш, че това разследване ми се отразява зле, нали?

— Не искам да се смалиш, приятел — отвърна Джаксън.

Сойър се засмя и подкара.

Джаксън се нахвърли върху порцията си енергично, а Сойър взе само чаша кафе. Закусвалнята беше близо до централата на ФБР, така че колегите им често я посещаваха преди или след работно време.

— В лабораторията беше прав, Лий. Но можеше да проявиш снизходителност към Лиз. Тя си вършеше работата.

Сойър го погледна косо.

— Човек проявява снизходителност, когато хлапето му закъснее вечер или вдига врява. Ако някой иска снизходителност, да не работи във ФБР.

— Знаеш какво имам предвид. Лиз е от най-добрите специалисти.

Сойър омекна.

— Знам, Рей. Добре, ще й изпратя цветя.

След малко Джаксън попита:

— Какъв ще е следващият ни ход?

— Не знам още — отвърна Сойър. — И друг път събития са променяли хода на разследването, но никога не е било както сега.

— Не вярваш, че Сидни Арчър може да е убила тези тримата, нали?

— Събраните доказателства говорят, че не би могла. И аз самият не вярвам.

— Лий, тя ни излъга. Какво ще кажеш за записа? Помагала е на съпруга си. Не можем да си затворим очите пред това.

Сойър отново се почувства виновен. Досега никога не беше премълчавал факти от свой партньор. Вдигна очи към Джаксън и реши да му каже за разговора си със Сидни. Джаксън го изслуша изумен. Сойър го погледна с безпокойство.

— Беше изплашена. Не знаеше какво да прави. Съжалявам, че не знаем къде е сега, защото животът й е в опасност. Щеше да е добре, ако ни се беше доверила изцяло. Заедно щяхме да решим случая, сигурен съм.

Джаксън се наклони напред. Изглеждаше мрачен.

— Лий, работили сме двамата по много случаи, но винаги си съумявал да запазиш дистанция, да видиш нещата такива, каквито са.

— Мислиш, че сега е различно?

— Не мисля, а съм сигурен. Опитваш се да защитиш тази жена от самото начало. Държиш се с нея доста по-различно, отколкото е нормално с основни заподозрени. Сега ме уведомяваш, че ти е казала за разговора с мъжа й. Но беше запазил тази информация за себе си. Лий, за бога, това е достатъчно основание да те изхвърлят от Бюрото.

— Ако смяташ, че трябва да докладваш, Рей, не те спирам.

Джаксън изсумтя и поклати глава.

— Нямам намерение да унищожавам кариерата ти. Ти си добър агент, Лий.

— Това разследване не се различава с нищо от останалите.

— Глупости! — Джаксън се наведе още по-напред. — Знаеш, че не е така, и това още повече те вади от равновесие. Всички улики показват, че Сидни Арчър е замесена в сериозно престъпление, а ти правиш чудеса, за да ги омаловажиш. Така постъпи с Франк Харди, с Лиз, опитваш се да го направиш и с мен. Ти не си политик, Лий, а служител на закона. Сидни Арчър може и да не е виновна във всичко, за което я обвиняват, но не е и ангел. Бъди сигурен.

— Не си ли съгласен с извода ми за тройното убийство?

Джаксън кимна.

— Съгласен съм. Вероятно си прав. Ако обаче искаш от мен да повярвам, че Сидни Арчър е невинно дете, попаднало в мрежите на някакъв кафкиански кошмар, сбъркал си адреса. Спомни си какво каза за снизходителността. Трябва да имаш безкрайни запаси, за да си убеден, че умната красавица Сидни Арчър не трябва да прекара доста години в затвора.

— Това ли мислиш? Умната красавица размеква мозъка на ветерана агент? — Джаксън мълчеше, но отговорът бе изписан на лицето му. — Старият разведен похотливец иска да я свали? И не мога да го направя, ако съм сигурен, че не е невинна? Така ли мислиш? — повиши глас Сойър.

— Защо не ми кажеш какво да мисля, Лий?

— Може би просто трябва да те пратя по дяволите.

Джаксън протегна ръка и го улови за рамото.

— Искам да се вразумиш, Лий. Нямам нищо против да спиш с нея, само че изчакай да свърши разследването и да се докаже, че е невинна!

— Как смееш!? — Сойър се надигна и махна ръката на Джаксън от рамото си. Вдигна огромния си юмрук, но го спря в последния момент, когато си даде сметка какво се кани да направи. Няколко души от околните маси се обърнаха към тях. Сойър седна, без да сваля поглед от партньора си.

Няколко минути мълчаха, после Сойър вдигна смутено глава и въздъхна.

— По дяволите, знаех си, че един ден ще съжалявам, задето отказах цигарите.

— Лий, извинявай. Просто се безпокоя за… — Сойър вдигна ръка и Джаксън млъкна.