Тотален контрол

— Не мога да си представя с какво Артър би предизвикал подобно безумство.

Сойър стана и стисна ръката на Бърнс.

— Благодаря за информацията, Уолтър.

Обърна се, за да излезе, но Бърнс го улови за рамото.

— Лий, информацията, с която разполагаме във Федералния резерв, е толкова ценна, че и най-малката недискретност би могла да донесе невероятни печалби на хора, които не заслужават. Предполагам, че през годините съм се научил да държа устата си затворена, за да избегна подобно събитие.

— Разбирам.

Сойър закопча палтото си, а Бърнс улови дръжката на вратата с месестата си ръка.

— Вече имате ли заподозрени?

Агентът се обърна към него.

— Съжалявам, Уолтър, но ние, във ФБР, също имаме тайни.

Хенри Уортън седеше зад бюрото си и нервно потрепваше с крак по покрития с килим под. Шефът на „Тайлър, Стоун“ беше дребен на ръст, но голям като адвокат. След като трийсет и пет години бе защитавал интересите на елитния американски бизнес, не беше никак лесно да го уплашиш. Въпреки това обаче човекът, който седеше пред него сега, почти бе успял.

— И какво ти каза тя? Въобще не е знаела, че мъжът й е в самолета? — попита Уортън.

Нейтън Гембъл се взираше в ръцете си с полузатворени очи. Изведнъж погледна към Уортън и го накара да трепне.

— Само това я попитах.

Уортън поклати тъжно глава.

— Да, разбирам. Когато говорих с нея, беше съсипана. Горката жена. Такъв удар, най-неочаквано… И…

Уортън млъкна, защото Гембъл стана рязко и отиде до прозореца зад гърба му. Вашингтон бе огрян от обедното слънце.

— Хенри, мина ми през ум, че ще е по-добре останалите въпроси да зададеш ти.

Гембъл заразглежда многобройните дипломи от престижни университети, покриващи почти изцяло едната стена на просторния кабинет.

— Много впечатляващо. Аз не съм завършил и средно училище. Не знам дали знаеш. — Погледна адвоката през рамо.

— Не знаех — каза Уортън тихо.

— Е, мисля, че се справям добре за изхвърлен от училище. — Гембъл сви едрите си рамене.

— Меко казано. Твоят успех е невероятен.

— Започнах от нула, може би и ще свърша така. — Гембъл подравни една от дипломите и се обърна към Уортън: — Да се върнем на темата. За мен беше очевидно, че Сидни Арчър е знаела къде е мъжът й.

— Мислиш, че те е излъгала? Нейтън, моите уважения, но просто не мога да повярвам — изгледа го удивено Уортън.

— Джейсън Арчър работеше по един от големите ми проекти. Систематизираше финансовите документи на „Трайтън“ за сделката със „Сайбърком“. Този тип беше компютърен гений. Имаше достъп до всичко. Всичко! — Гембъл насочи пръст към Уортън, който потри нервно ръце. — Хенри, знаеш, че тази сделка трябва да стане. Поне това ми повтарят всички.

— Направо идеалният брак — осмели се да се обади Уортън.

— Може да се каже. — Гембъл извади пура и отдели известно време, за да я запали. Издуха дима към Уортън. — Както и да е. От една страна, Джейсън Арчър е в течение на всичките ми дела, от друга страна, Сидни Арчър води преговорите по сделката. Разбираш ли какво ти казвам?

Уортън направи озадачена физиономия.

— Боя се, че не. Аз…

— Има и други компании, които не по-малко от мен искат да купят „Сайбърком“. Готови са да дадат много пари, за да се доберат до условията, които предлагам. Ако успеят, ще се намесят и ще ме прецакат. Не обичам да ме прецакват, особено по този начин. Разбираш ли?

— Да, естествено, Нейтън. Но как…

— Знаеш много добре, че една от фирмите, които искат да сложат ръка на „Сайбърком“, е „Ар Ти Джи“.

— Нейтън, ако намекваш, че…

— Твоята фирма също така защитава интересите и на „Ар Ти Джи“.

— Нейтън, знаеш, че съм се погрижил за това. Нашата фирма не представя „Ар Ти Джи“ по офертата й за „Сайбърком“.

— Но Филип Голдман все още е съдружник там, нали? И продължава да е тежката артилерия на „Ар Ти Джи“?

— Разбира се. Не бихме могли да поискаме от него да напусне. Това е обикновен конфликт на интереси между клиентите ни и сме взели всички необходими мерки. Филип Голдман не работи с „Ар Ти Джи“ по офертата за „Сайбърком“.

— Следиш ли го по двайсет и четири часа на денонощие, подслушваш ли телефона му, четеш ли кореспонденцията му, наблюдаваш ли сътрудниците му?

— Разбира се, че не!

— Тогава не можеш да си абсолютно сигурен, че не работи за „Ар Ти Джи“ срещу мен, нали?

— Дал ми е думата си — отвърна Уортън троснато. — Освен това имаме начини да контролираме нещата.

— Все едно, не можеш да знаеш какво са си наумили съдружниците ти, включително и Сидни Арчър, нали?

— Тя е един от най-почтените хора, които някога съм срещал. Да не говорим за ума й. — Уортън се наежи.

— И в същото време не знае, че мъжът й е тръгнал за Лос Анджелис, където по една случайност е централата на „Ар Ти Джи“. Интересно съвпадение, не мислиш ли?

— Не можеш да обвиняваш Сидни за действията на мъжа й.

Гембъл извади пурата от устата си и съсредоточено махна едно мъхче от сакото си.