Тотален контрол

— Както знаеш, досега той беше в играта. Сега обаче трябва да излезе на по-високо ниво. Искам колкото е възможно по-малко хора да имат достъп до сделката. Знаеш защо. Знаеш също, че имаме потенциален проблем с Голдман и участието му в „Ар Ти Джи“. Не искам да има дори намек за непочтеност. Освен това желая да поверя операцията на човек, който наистина може да се справи със задачата. Бих искал да чуя мнението ти за него.

— Този разговор между нас ли ще си остане?

— Разбира се.

Сидни заговори авторитетно, доволна, че има възможност да анализира нещо друго, а не собствената си загуба.

— Хенри, знаеш много добре, че сделките като тази приличат на шахматна партия. Трябва да предвиждаш пет-десет хода. И няма шанс да се поправиш, ако сгрешиш. Пол има прекрасно бъдеще във фирмата, но не притежава нужната широта на погледа, нито пък усет за подробностите. Мястото му не е сред хората, които ще финализират сделката със „Сайбърком“.

— Благодаря ти, Сидни. Аз мислех същото. Ще поверя сделката на Роджър Егерт.

— Той е първокласен специалист.

— Изказа се много ласкаво за работата ти досега. Мисля, че употреби фразата „съвършено на място“. — Уортън замълча за миг. — Сидни, трябва да те помоля нещо, макар и ужасно да не ми се иска.

— Какво, Хенри?

Чу го как въздъхна.

— Можеш ли да отделиш малко време, за да поговориш с Егерт? Той е навлязъл доста дълбоко в материята, но ако го подковеш по въпросите на стратегията и тактиката, цена няма да имаш. Сидни, нямаше да искам това от теб, ако не беше толкова важно. Във всеки случай ще трябва да му дадеш паролата за достъп до главния файл в компютъра.

Сидни закри слушалката с длан и въздъхна. Знаеше, че Хенри не беше лош човек, но бизнесът за него беше преди всичко останало.

— Ще му се обадя още днес, Хенри.

— Няма да го забравя, Сидни.

Звукът заглъхна и тя излезе от кафенето, за да приема сигнала по-добре. Навън тонът на Хенри Уортън й се строи леко променен.

— Тази сутрин при мен дойде Нейтън Гембъл.

Сидни спря и се облегна на тухлената стена на кафенето. Затвори очи и стисна зъби до болка.

— Изненадана съм, че е чакал толкова дълго.

— Беше малко объркан, за да не използвам по-силна дума. Твърдо е убеден, че си го излъгала.

— Хенри, знам, че нещата не изглеждат добре. — Замълча за момент и реши да говори направо. — Джейсън ми каза, че заминава за Лос Анджелис, защото му предлагали нова работа. Ясно е, че не би искал това да се разбере в „Трайтън“. Накара ме да се закълна, че няма да казвам на никого. Затова не казах на Гембъл.

— Сид, ти си адвокат на „Трайтън“. Няма тайни, които…

— Стига, Хенри, тук става дума за съпруга ми. „Трайтън“ нямаше да пострада, договорът му позволяваше да напусне, когато си пожелае.

— Сидни, не ми е приятно да ти го кажа, но Гембъл намекна, че подозира Джейсън в кражба на фирмени тайни.

— Джейсън никога не би направил подобно нещо!

— Не е там въпросът, а как нашият клиент възприема ситуацията. Фактът, че си излъгала Нейтън Гембъл, не ни помага никак. Знаеш ли какво ще стане с фирмата, ако Нейтън реши да изтегли сметката на „Трайтън“? Не си мисли, че не би го направил. — Уортън постепенно повишаваше тон.

— Хенри, когато Гембъл поиска да се свържа с Джейсън по телефона, имах на разположение само две минути, за да мисля.

— Добре, за бога, защо не призна на Гембъл истината? Както сама каза, Джейсън е бил в правото си.

— Защото няколко секунди след това разбрах, че мъжът ми е умрял!

Двамата замълчаха, но напрежението бе осезаемо.

— Мина известно време — напомни й Уортън. — След като не си искала да кажеш на тях, можеше да се довериш поне на мен. Щях да уредя нещата. И сега си мисля, че ще се оправя. Гембъл не може да се сърди на нас, че мъжът ти е искал да си смени службата. И не смятам, че в бъдеще ще приеме с радост да движиш работите му. Може би е добре, че известно време ще си в отпуск.

Когато проговори, гласът на Сидни едва се чуваше. Имаше чувството, че някой е натикал в гърлото й огромен юмрук.

— Хенри, не можеш да кажеш на Гембъл за новата работа на Джейсън.

— Ще ми обясниш ли защо?

— Защото научих, че Джейсън не е заминал, за да си урежда ново място. Явно… — Тя замълча, за да потисне риданието си. — Излъгал ме е.

Сега в гласа на Уортън имаше гняв.

— Нямаш представа каква вреда може да нанесе всичко това на фирмата.

— Хенри, не знам какво става. Казвам ти това, което знам, а то не е много.

— Какво според теб трябва да кажа на Гембъл? Той очаква отговор от мен.

— Прехвърли топката при мен, Хенри. Кажи му, че не можеш да се свържеш с мен. Не се обаждам. Няма да се върна в офиса, докато нещата не се изяснят.

Уортън се замисли.

— Може би това ще свърши работа. Поне временно. Сидни, знам, че грешката не е у теб, но фирмата не бива да пострада. Това е основната ми грижа.

— Разбирам, Хенри. Междувременно ще направя всичко възможно, за да разбера какво става.

— Ще се молим за теб, Сидни. Обади се, ако имаш нужда от нещо. В „Тайлър, Стоун“ сме като голямо семейство. Помагаме си.