Тотален контрол

ФБР отделяше огромни финансови и човешки ресурси, за да прониква в терористичните организации, действащи на територията на САЩ, така че да осуетява плановете им, преди да са дали зловещите си плодове. Инцидентът с полет 3223 беше дошъл като гръм от ясно небе. Никаква информация за подобно нещо не бе минала по каналите. След като Бюрото не бе успяло да предотврати случилото се, трябваше да направи всичко възможно, за да накаже виновните.

— Е, вече знаем какво се е случило със самолета — продължи Сойър. — Сега трябва да открием кой и защо го е направил. Да започнем с мотивите. Рей, какво ново научи за Артър Либерман?

Реймън Джаксън отвори бележника си и каза:

— Доста неща. Най-напред, този човек е имал неизлечимо заболяване. Рак на панкреаса. Напреднал стадий. Оставали са му може би шест месеца. Може би. Всякакво лечение е било преустановено. Но е поемал огромни дози обезболяващи средства. Разтвор на Шлезинджър, комбинация от морфин и антидепресант, вероятно кокаин. Това е едно от малкото му законни приложения в тази страна. Либерман е имал специално устройство, което впръсква сместа директно в кръвта.

По лицето на Сойър се изписа изненада. Тайните на Уолтър Бърнс.

— Шефът на Федералния резерв е щял да живее още само шест месеца и никой да не знае!? Ти откъде научи?

— В едно шкафче в апартамента му намерих флакон хапчета. Веднага отидох при неговия личен лекар и му казах, че провеждаме рутинно разследване. От картона на Либерман личеше, че напоследък често е ходил при него, както и в престижни болници. После споменах лекарството, което намерих. Докторът се разтревожи, когато стана дума за това. Намекнах, че ако не каже истината на ФБР, може да загази сериозно. Омекна, когато заговорих за официална призовка. Вероятно е сметнал, че щом пациентът му е умрял, вече няма смисъл да мълчи.

— Ами Белият дом? Там поне би трябвало да са знаели.

— Ако не ни баламосват, те също са били на тъмно по въпроса. Говорих с шефа на персонала. В началото не ми повярва. Трябваше да му напомня, че ФБР не се занимава с глупости. Изпратих му и копие от медицинските документи. Говори се, че президентът останал като гръмнат, когато научил.

— Интересен обрат — отбеляза Сойър. — Смятах Либерман за нещо като финансов бог. Непоклатим като скала. Но забравя да съобщи, че скоро ще умре от рак и ще остави страната на самотек. Струва ми се странно.

Джаксън се засмя.

— Само съобщавам фактите. Иначе за способностите на този човек си прав. Той е нещо като легенда. Все пак, в личен план никак не е бил добре финансово.

— Как така? — попита Сойър.

Джаксън прелисти няколко страници от бележника си, обърна го наопаки и го плъзна към шефа си. Сойър се вторачи в написаното, а Джаксън продължи да обяснява:

— Либерман се е развел преди около пет години, след двайсет и пет години брак. Изглежда, са го хванали да кръшка в най-неподходящия момент, точно преди да се яви пред сенатската комисия, която е трябвало да го одобри за поста във Федералния резерв. Жена му е заплашила да го дискредитира в пресата. В такъв случай Либерман е щял да се прости с мечтите за кариера, а доколкото знам, много е искал да заеме поста. За да затвори устата на жена си, й е дал буквално всичко, което е имал. Тя е починала преди две години. Слуховете говорят, че и приятелката му, на двайсет и няколко, имала много скъпи предпочитания. Това още повече усложнява нещата. Работата в Резерва е престижна, но доходите са далеч по-малки, отколкото на Уолстрийт. Истината е, че Либерман е бил затънал до уши в дългове. Живеел в евтин апартамент и се опитвал да изпълзи от финансова дупка, дълбока колкото Големия каньон. Пачката любовни писма, които намерихме у дома му, вероятно са от приятелката.

— Какво става с нея? — попита Сойър.

— Не знам. Няма да се изненадам, ако си е обрала крушите, когато е научила, че гърнето със злато всъщност е пълно с лайна. Открих няколко колеги на Либерман от Ню Йорк. Според тях тази жена е била красива, но безмозъчна.

— Вероятно ще се окаже напразно, Рей, но все пак се опитай да разбереш нещо повече за нея.

Джаксън кимна. Сойър погледна Баракс и попита:

— Вече известно ли е кой ще поеме поста на Либерман?

Отговорът на Баракс стресна Сойър още веднъж.

— Уолтър Бърнс. С пълен консенсус.

Сойър изгледа Баракс удивено и записа в бележника си името: „Уолтър Бърнс“. В полето до него написа „задник“ и след това думата „заподозрян“ с въпросителен знак.

— По всичко личи, че на мистър Либерман никак не му е вървяло напоследък. Защо им е било да го убиват?

— Има много причини — отговори Баракс. — Председателят на Федералния резерв е символ на американската финансова политика. Чудесна мишена за някоя лайняна държавица от Третия свят, с голямо зелено чудовище вместо лидер. Освен това можем да избираме поне измежду дузина активни терористични групи, които специализират взривяване на самолети.

Сойър поклати глава.

— Досега никой не е поел отговорност за случилото се.

Баракс изсумтя.