Тотален контрол

— Имаш чудесно момиченце — отбеляза Роу.

— Да — кимна Сидни. — Наистина.

— Сега е особено скъпа за теб, нали?

Тя кимна.

— Аз загубих родителите си при самолетна катастрофа, когато бях на четиринайсет — каза той, без да сваля очи от нея.

— О, Куентин…

Роу сви рамене.

— Мина много време. Струва ми се обаче, че мога да разбера какво преживяваш малко по-добре от останалите. Нямам братя и сестри. Останах съвсем сам.

— В това отношение аз имам късмет.

— Да, Сидни, помни това.

Тя въздъхна.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Чай, ако имаш.

След няколко минути седнаха на канапето във всекидневната. Роу подпря чашата с чинийката върху коляното си, отпи и заговори, видимо смутен:

— Най-напред искам да ти се извиня.

— Куентин…

Той вдигна ръка.

— Знам какво ще кажеш, но това не променя нещата. Държах се зле. Онова, което ти наговорих, държанието ми към теб… понякога не мисля какво казвам. Доста често всъщност. Не ме бива в отношенията ми с хората. Понякога изглеждам безсърдечен, но в действителност не съм.

— Знам, Куентин. Отношенията ни винаги са били добри. Всички в „Трайтън“ те уважават. Джейсън също те ценеше. Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще ти кажа, че за мен е по-лесно да контактувам с теб, отколкото с Нейтън Гембъл.

— За теб и за всички останали — отвърна Куентин бързо. — След като казваш това, трябва да обясня, че напоследък наистина съм под пара. Нейтън се инатеше за сделката със „Сайбърком“ и шансовете да загубим всичко не са никак малки.

— Струва ми се, че Нейтън разбира за какво става дума.

Роу кимна разсеяно.

— Второто нещо, което искам да ти кажа, е, че наистина съжалявам за Джейсън. Просто не биваше да се случва. Джейсън беше единственият човек от фирмата, с когото можех да контактувам. От работата си разбираше не по-малко от мен, но той умееше да се представя добре, което на мен ми липсва.

— Струва ми се, че се справяш чудесно.

Роу се усмихна.

— Така ли? — Въздъхна. — Аз пък мисля, че в сравнение с Гембъл повечето хора приличат на стайни цветя.

— Няма да възразя, но освен това не бих ти препоръчала да го имитираш.

Роу остави чашата.

— Знам, че двамата сме странна комбинация в очите на хората.

— Не може да се оспорва успехът, който сте постигнали.

— Така е — каза Рой с горчивина. — Великата мярка на парите. Когато започнах, имах идеи. Чудесни идеи, но без никакъв капитал. Тогава се появи Нейтън. — Изражението на лицето му не беше радостно.

— Не е само това, Куентин. Ти гледаш към бъдещето. Аз разбирам представата ти за него, доколкото е възможно за технически неграмотен човек. Знам, че тъкмо тази представа е движещата сила на сделката със „Сайбърком“.

Роу удари с юмрук леко свитата длан на другата си ръка.

— Точно така, Сидни. Точно така. Залогът е невероятно висок. Технологията, с която разполага „Сайбърком“, е толкова гениална, толкова революционна, че бих я сравнил с изобретяването на телефона. — Сидни имаше чувството, че Куентин потрепери при мисълта. — Това, което пречи на неограничения потенциал на Интернет да се разгърне изцяло, е фактът, че мрежата е огромна. Нерядко ефективното й използване се оказва невъзможно и за най-големите компютърни специалисти.

— И това ще се промени с технологията на „Сайбърком“?

— Да. Да, разбира се!

— Трябва да призная, че макар и да работя по тази сделка от доста време, все още нямам представа в какво се състои изобретението на „Сайбърком“. Адвокатите рядко разбират от подобни тънкости, особено ако не им е вървяло с точните науки в училище, както на мен. — Сидни се усмихна.

Когато разговорът се насочи към техническата страна, Роу се облегна удобно и сякаш се отпусна.

— Просто казано, „Сайбърком“ са изобретили нещо, което е равносилно на изкуствен интелект. Става дума за специални интелигентни устройства, които първоначално ще се използват за безпроблемна навигация из множеството притоци на мрежата и нейното потомство.

— Изкуствен интелект? Мислех, че такива неща има само във филмите.

— Не е така. Разбира се, изкуственият интелект има своите степени. Засега изобретението на „Сайбърком“ е далеч по-добро от всички останали.

— А как функционира?

— Да предположим, че искаш да намериш всички статии, писани по някоя спорна тема. Трябват ти резюмета на тези статии, всички „за“ и „против“, заедно с аргументите в подкрепа на едното или другото, съответните анализи и така нататък. Ако се опиташ да го направиш сама, като се луташ из лабиринтите на Интернет, ще ти трябва цяла вечност. Както вече ти казах, най-големият недостатък на тази компютърна мрежа е огромният обем информация, който тя съдържа. Хората не са в състояние да се справят с нещо толкова мащабно. Ако успеем да решим този проблем, нещата ще се променят коренно.

— И „Сайбърком“ е постигнала това?