Тотален контрол

— Резултатите от проверката, съвсем топли — каза тя делово и с лека насмешка. — Робърт Синклер всъщност е Джоузеф Филип Райкър, издирван понастоящем в Тексас и Арканзас за убийство и незаконно оръжие. Списъкът с арестите му е три страници. За първи път е арестуван на шестнайсет години за въоръжен грабеж. Последният е за убийство. Излежал е седем години и е излязъл от затвора преди пет. След това е уличаван в множество престъпления, включително и поръчкови убийства. Много опасен. Преди около година и половина е изчезнал и не се е появявал досега.

Всички я гледаха стъписани.

— Как са допуснали тип като него да зарежда самолети с гориво! — възкликна Сойър с удивление.

— Говорих с представители на „Вектор“ — отговори Джаксън. — Фирмата е почтена. Синклер, или по-скоро Райкър, е постъпил при тях само преди месец. Представил е много добри препоръки. Бил работил в няколко подобни фирми на северозапад и в Южна Калифорния. Преди да го назначат, направили проверка и всичко се оказало както трябва. Потресени са от случилото се.

— Ами отпечатъците от пръстите му? Ако са проверили тях, щяха да разберат кой всъщност е той.

Марша Рийд го изгледа.

— Зависи кой е правил проверката, Лий — каза тя авторитетно. — Никак не е трудно да заблудиш един средно компетентен специалист. Вече има синтетични материали, които са досущ като истинска кожа. Можеш да си купиш отпечатъци на улицата и отново да станеш почтен гражданин.

— И след като е бил издирван за толкова много престъпления — обади се Баракс, — вероятно е сменил и физиономията си. Обзалагам се десет към едно, че мутрата в моргата не е тази от полицейския бюлетин.

Сойър се обърна към Джаксън.

— Как е станало така, че точно Райкър да зарежда с гориво полет 3223?

— Преди седмица е поискал да го преместят в нощната смяна, от дванайсет до седем. Самолетът по разписание излита в шест и четирийсет и пет всеки ден. Според дневника зареждането с гориво е приключило в пет и петнайсет, в смяната на Райкър. Повечето хора предпочитат да не са в тази смяна, така че всичко е ясно.

— В такъв случай какво е станало с истинския Робърт Синклер? — попита Сойър.

— Вероятно е мъртъв — отвърна Баракс. — Райкър е взел самоличността му.

Никой не възрази, докато Сойър не зададе следващия си въпрос.

— Ами ако Робърт Синклер не съществува? — Всички го изгледаха озадачено. — Ако приемеш самоличността на реално съществувал човек, възникват куп проблеми — обясни Сойър. — Стари снимки, бивши колеги и познати или нещо подобно изниква най-неочаквано и те изобличава. Има и друг начин. — Сви устни и вдигна вежди, сякаш обмисляше. — Нещо ми подсказва, че трябва да повторим проверката, която са направили от „Вектор“. Рей, заеми се с въпроса светкавично.

Джаксън кимна и записа нещо в бележника си.

Рийд се обърна към Сойър и каза:

— Мислиш ли каквото си мисля, че мислиш?

Сойър се усмихна.

— Не е първият човек, променил самоличността си изцяло. Това включва номера на социалната осигуровка, кариера, местожителство, стари снимки, дипломи за образование, фалшиви телефонни номера. Фалшиви препоръки, дори фалшиви пръстови отпечатъци.

— В такъв случай си имаме работа с професионалисти — каза Рийд.

— Нито за миг не съм се съмнявал — отвърна Сойър, огледа присъстващите и продължи: — Не искам да изоставяме стандартните процедури, така че ще продължим да разпитваме близките на жертвите, без обаче да пилеем много време. Либерман е ключът към загадката. — Изведнъж се разбърза. — „Светкавичен старт“ работи ли добре?

— Много.

„Светкавичен старт“ беше подвижният комуникационен център на ФБР и Сойър го бе използвал в миналото. Целта беше да се проверява всичко още в самото начало — анонимни сигнали, предположения и така нататък, без което всяко разследване би се объркало. При наличието на почти светкавичен достъп до всички нужни данни шансовете за успех се увеличаваха многократно.

Центърът беше разположен в изоставен тютюнев склад. Вместо бали тютюн вътре беше монтирана най-съвременната компютърна и телекомуникационна техника, с която денонощно работеха десетки специалисти.

— Ще ни е нужно всяко чудо, до което успеем да се доберем. А може и това да се окаже недостатъчно — отбеляза Сойър и замълча замислено. — Хайде, да се залавяме за работа.

24.

— Куентин? — възкликна Сидни изненадано, когато отвори.

Куентин Роу я гледаше през овалните си очила.

— Може ли да вляза?

Родителите й бяха отишли до магазина. Тя въведе Куентин във всекидневната, където след миг влезе и Ейми с Мечо Пух в ръка. Явно й се спеше.

— Здрасти, Ейми — каза Куентин, приклекна и й подаде ръка, но Ейми се отдръпна. Той се усмихна. — И аз бях срамежлив като малък. — Вдигна очи към Сидни. — Вероятно заради това се захванах с компютрите. Те не ти говорят, не те пипат… — Изправи и попита: — Имаш ли време да поговорим?

Сидни се поколеба.

— Нека я сложа да спи, защото е много уморена. Ще се върна след няколко минути.

Сидни излезе с Ейми, а Роу бавно се заразхожда из стаята. Разгледа множеството снимки на семейство Арчър, които висяха на стените или бяха оставени на масата. След малко Сидни се върна.