Читаем Тотален контрол полностью

— Със „Сайбърком“ ще поставим началото на безжична сателитна мрежа, напълно съвместима с наш собствен програмен продукт, който скоро ще бъде инсталиран на всички компютри в Америка, а по-късно и по целия свят. С този програмен продукт може да работи всеки. Той пита потребителя точно каква информация му е нужна и евентуално задава допълнителни въпроси, включва се в сателитната система и светкавично преравя всяко кътче на конгломерата от компютри, който наричаме Интернет, докато не сглоби в съвършена форма отговора на всеки зададен въпрос, както и на такива, които потребителят не се е сетил да зададе. Най-хубавото е, че тези интелигентни устройства могат да се приспособяват и да се свързват с всеки съществуващ мрежов сървър. Това е вторият недостатък на Интернет — устройствата често се оказват несъвместими. Всичко това ще става милиарди пъти по-бързо, отколкото би го направил който и да било човек. Все едно да изследваш всички капки вода в реката Нил само за няколко минути. Дори по-бързо. В крайна сметка огромното познание, което нараства експоненциално с всеки изминал ден, ще бъде достъпно за този, на когото е нужно. — Погледна я съсредоточено. — За човечеството. И нещата няма да спрат дотам. Мрежовият интерфейс за Интернет е само малка част от общата мозайка. Наред с това възможностите за шифроване на данни нарастват неимоверно. Представи си какво би станало, ако системата може да реагира гъвкаво на опитите да се разчетат шифровани данни… Не само да не допусне това да стане, но и да засече местоположението на хакера, който ги прави. Представяш ли си интереса на правителствените служби? Ще бъде нов етап в технологичната революция. По този начин ще се предават и обработват данни през следващото столетие. Това ще се отрази на начина, по който строим, по който преподаваме, по който мислим. Представи си компютри, които не са само глупави машини, реагиращи единствено на точни команди, зададени им от човешко същество. Представи си, че започнат да използват пълноценно огромния си капацитет, че сами решават проблеми по начин, който днес е немислим! Тогава много неща ще остареят, включително и голяма част от производствените линии на „Трайтън“. Всичко ще се промени, както двигателят с вътрешно горене е променил ерата на конския впряг, и дори още по-дълбоко.

— Боже! — възкликна Сидни. — А възможните приходи от това…

— Да, да. Ще спечелим милиарди от продажбите на софтуер, таксите за ползване на мрежата… всеки бизнесмен по света ще иска да е в крак с нас. И това е само началото. — Роу определено не се интересуваше особено от тази страна на въпроса. — И при всичко това Гембъл не иска да види, не е способен да разбере… — Стана, разпалено размаха ръце, овладя се и пак седна. — Аз… извинявай, понякога се увличам.

— Няма нищо, Куентин. Разбирам те.

Джейсън се вълнуваше по същия начин за сделката със „Сайбърком“.

— Говорили сме много за тези неща с него.

— А Гембъл ясно си дава сметка какви ще са последствията, ако друга фирма сложи ръка на „Сайбърком“. Мисля, че ще се вразуми и ще се съгласи да представи финансовите данни.

Роу кимна.

— Да се надяваме.

Сидни погледна диамантените обеци на ухото му. Това беше единствената проява на екстравагантност на Роу, при това неголяма. Въпреки че притежаваше неколкостотин милиона, Роу продължаваше да живее както през студентските си години.

— С Джейсън сме говорили много за бъдещето — продължи той. — Беше свестен човек. — Всеки път, когато споменеше името на Джейсън, Куентин се натъжаваше. — Предполагам, че вече няма да работиш по сделката?

— Колегата, който ще заеме мястото ми, е много опитен. Няма да забележите разликата.

— Е, това е добре. — Не изглеждаше убеден. Когато вдигна очи към нея, Сидни имаше чувството, че знае какво се върти в главата му.

— Наскоро имах неофициална среща с Нейтън.

Роу кимна.

— Той спомена за нея.

— Значи знаеш за пътуването на Джейсън?

— Че уж му предлагали работа в друга фирма ли?

— Да.

— Коя фирма? — попита Роу небрежно.

Сидни се поколеба, но реши да отговори.

— „Алегра Порт Текнолоджи“.

Роу изсумтя.

— Веднага щях да разбера, че е лъжа. „Алегра Порт“ ще изпадне от бизнеса до две години. Преди време водеха, но позволиха да ги задминат. Ако се занимаваш с компютри, или трябва да си в крак с времето, или загиваш, това е. Джейсън никога не би отишъл при тях.

— И не е, както се оказа. Там дори не бяха чували името му.

Роу явно вече знаеше за какво става дума.

— А може ли да е било нещо… друго, не знам как точно да се изразя…

— Лично? Друга жена?

Роу замърмори като дете в неловко положение:

— Не биваше да го казвам… не е моя работа…

— Всичко е наред. Аз самата не мога да кажа, че това не ми е минавало през ум. Все пак отношенията ни напоследък бяха по-добри отвсякога.

— Значи не е показал, че нещо става с живота му? Нещо, което да го накара да замине за Лос Анджелис, без да ти каже защо го прави?

Перейти на страницу:

Похожие книги