Тотален контрол

— Минаха две години. Помислих си, че… След като Сали си отиде, имах чувството, че ще умра. Изобщо не исках да се занимавам с жени. После се появи Рени. Не съм и предполагал, че може да съм толкова щастлив.

— Е, да. Рене спокойно минава за близначка на Мишел Пфайфър, така че те разбирам напълно.

— Може би ще се замислиш. Рени има приятелки, които не са по-долу от нея, а и жените си падат по яки типове като теб.

Сойър изсумтя.

— Не искам да те подценявам, хубавецо, само че аз нямам твоята банкова сметка и следователно привлекателността ми е спаднала значително през годините. Аз продължавам да съм обикновен държавен служител. Не мога да пътувам в първа класа и да пазарувам в нещо повече от супермаркет, а ти, доколкото знам, отдавна си се издигнал над тези кръгове.

Харди седна и взе чаша кафе в едната си ръка, а дистанционното на видеото в другата.

— Смятах да поема всички разходи, Лий. Да ти направя нещо като коледен подарък. Само че човек трудно може да излезе на глава с теб.

— Все едно, благодаря ти. Всъщност смятам да прекарам известно време с децата тази година. Ако се съгласят.

— Разбирам те — кимна Франк.

— А сега ми кажи какво имаш за мен.

— От няколко години сме консултант по сигурността на „Трайтън Глоубъл“.

— „Трайтън Глоубъл“? — Сойър вдигна чашата си. — Компютри, телекомуникации. Те са в списъка на най-богатите компании, нали?

— Формално не.

— Защо?

— Защото компанията не е публична. Не е излязла на борсата. Тя е една от най-добрите в бранша, разраства се като бясна, но успява да го прави, без да набира външен капитал.

— Впечатляващо. И какво общо има всичко това със самолета, който се разби в нивите на Вирджиния?

— Преди няколко месеца в „Трайтън“ се появиха подозрения, че към един от конкурентите изтича секретна информация. Повикаха ни, за да потвърдим подозренията и да прекратим изтичането.

— Успяхте ли?

Харди кимна.

— Най-напред определихме кои от конкурентните фирми вероятно биха се заели с подобна операция. После започнахме да ги наблюдаваме.

— Не е било лесно. Големи фирми, хиляди служители, стотици офиси…

— Да, сериозна работа. Изтичащата информация би могла да бъде изнесена само от някой от висшите служители на „Трайтън“, така че се заехме да държим под око горните етажи.

Сойър се облегна и отпи глътка кафе.

— След това преценихте на кои неофициални места би могла да се осъществява размяната и заложихте капаните си.

— Сигурен ли си, че не искаш да работиш при мен? — усмихна се Харди.

— И какво стана? — остави комплимента без внимание Сойър.

— Набелязахме няколко възможни „неофициални“ места, предимно собственост на заподозрените фирми, които на пръв поглед не служеха за нищо, свързано с пряката им работа, и започнахме да ги наблюдаваме. — Харди се усмихна иронично. — Не, няма нужда да ми изнасяш лекции за незаконното проникване в чужда собственост и свързаните с това правни проблеми. Понякога целта наистина оправдава средствата.

— Не споря. Понякога и на мен ми се иска да минавам напряко. Само че, ако го направя, стотици адвокати ще се развикат, че нарушавам конституцията, и ще ми отиде пенсията.

— Както и да е. Преди два дни направихме рутинна проверка на камерите за наблюдение в едно складово хале край Сиатъл.

— Защо решихте да наблюдавате точно това хале?

— Защото стигнахме до извода, че е собственост чрез съдружия и дъщерни компании на групировката „Ар Ти Джи“, която е основен конкурент на „Трайтън“.

— А от какво естество е информацията, която е изтекла от „Трайтън“? Някакви технологии?

— Не. „Трайтън“ води преговори, за да купи една много ценна софтуерна фирма, която се казва „Сайбърком“. Смятаме, че към „Ар Ти Джи“ изтича информация, свързана с тези преговори, която би им позволила сами да купят „Сайбърком“, защото ще могат да предложат по-добри условия. Въз основа на записа, който ще видиш след малко, вдигнахме шум. Естествено, отрекоха всичко. Твърдят, че халето било дадено под наем на някаква фирма миналата година. Проверихме тази фирма. Не съществува. Това означава, че или „Ар Ти Джи“ лъже, или че в играта има трети играч.

Сойър кимна.

— Окей, а сега ми кажи каква е връзката с моя случай.

Харди не отговори, а включи видеомагнетофона. Големият екран оживя. Двамата проследиха внимателно записа. Когато високият млад мъж пое сребристото куфарче от по-възрастния, Харди стопира кадъра и погледна озадачената физиономия на Сойър. Извади от джоба си лазерна показалка и освети лицето на младия.

— Този човек е служител на „Трайтън Глоубъл“. Не беше в списъка на тези, които наблюдавахме, защото беше сравнително ниско в йерархията и нямаше пряка връзка с преговорите по сделката.

— Независимо от това обаче тъкмо чрез него изтича информацията. Разпозна ли някой друг?

Харди поклати глава.

— Още не. Името на този тип между другото е Джейсън У. Арчър. Живее на улица Морган Лейн 611, окръг Джеферсън, Вирджиния. Познато ли ти звучи?

Сойър се замисли. Името наистина му се струваше познато. Изведнъж си спомни и се почувства като блъснат от камион.