Тотален контрол

— Още е съвсем рано, Лий. Не е непоправимо. Освен това никак не е изключено Либерман наистина да е бил целта.

— Защо? — вдигна глава Сойър.

— Помисли. Ти сам отговори на въпроса си.

— Искаш да кажеш, че Арчър може да е взривил самолета, за да си помислим, че целта е Либерман? Стига, Франк, това звучи доста невероятно. — Лицето на Сойър потъмня.

— Ами ако не бяхме извадили късмет с този видеозапис? Щеше да продължаваш да мислиш точно това, нали? Не забравяй, че когато самолетът се разбие в земята, не остава почти нищо.

Сойър поклати глава.

— Не остават трупове, които да се идентифицират.

— Точно така. Ако обаче се взриви във въздуха, труповете все пак могат да се идентифицират.

Сойър се вторачи в Харди, стъписан от идеята.

— Това не ми даваше покой. Ако Арчър се е продал, ако си е прибрал парите и се е канел да се чупи, не може да не е бил наясно, че рано или късно полицията ще го хване.

Харди продължи мисълта му:

— И за да заличи следите си, подготвя самолетна катастрофа. Ако се открие, че е умишлено предизвикана, всички ще решат, че целта е била да се премахне Либерман. Ако не, никой няма да търси труп. Джейсън Арчър е мъртъв. Точка.

— Само че, Франк, питам се защо просто да не вземе парите и да не избяга. Не е трудно да изчезнеш в наши дни. Има и още нещо. Този, който според нас е залепил запалката в крилото на самолета, беше надупчен като решето.

— Ако се съди по времето на смъртта, възможно ли е Арчър да се е върнал на Източното крайбрежие, за да го ликвидира?

— Още нямаме резултати от аутопсията, но видях трупа и ми се струва, че е възможно.

Харди се замисли.

— Добре де, Франк — продължи Сойър, — колко според теб може да е взел Арчър за информацията? Достатъчно, за да организира свалянето на самолета и да плати на наемен убиец, за да премахне извършителя? И това го прави човек, който допреди няколко дни е водил почтен живот със семейството си? Изведнъж се превръща в изпечен престъпник, способен да убие двеста души, сред които има деца и старци?

Франк Харди присви устни и погледна стария си приятел.

— Той не е гръмнал самолета лично, Лий. Освен това не ми казвай, че си започнал да анализираш дълбините на човешкото съзнание. Доколкото си спомням, някои от най-опасните престъпници, които сме залавяли, на пръв поглед живееха повече от порядъчно.

Сойър не изглеждаше убеден.

— За колко пари става дума?

— За тази информация Арчър спокойно би могъл да получи няколко милиона.

— Не е малко, но не мисля, че за да прикрие следите си, е видял сметката на двеста души. Няма начин.

— Има и още нещо, което ме кара да мисля, че зад всичко стои Джейсън Арчър. Или пък че работи за някаква организация.

— Какво е то?

Харди изведнъж доби смутен вид.

— От една сметка на „Трайтън“ липсват пари.

— Пари? Колко?

— Четвърт милиард. Как ти се струва?

Сойър едва не разля кафето си.

— Какво!?

— Изглежда, Арчър не се е занимавал само с кражба на поверителна фирмена информация. Освен това е обирал и банкови сметки.

— Как? Такава голяма компания би трябвало да контролира нещата.

— „Трайтън“ контролира банковите си сметки, но контролът е ефективен само ако банките изпращат вярна информация за тях.

— Не те разбирам — каза Сойър нетърпеливо.

Харди въздъхна и опря лакти на масата.

— В наши дни, за да прехвърлиш пари от едно място на друго, ти е необходим компютър. Банките и финансовият свят изобщо зависят изцяло от тези машини, а това е свързано с рискове.

— Могат да се развалят? — обади се Сойър.

— Да. В тях обаче може да се проникне и с нечисти намерения. Нищо ново. Дявол да го вземе, във ФБР създадоха цял нов отдел за борба с компютърните престъпления.

— Значи според теб нещо подобно се е случило и тук?

Харди седна, отвори папката си и затърси нещо.

— „Трайтън Глоубъл Инвестмънтс“ е имал банкова сметка в тукашния клон на Консолидейтед Банк Тръст. „Трайтън Глоубъл Инвестмънтс“ е дъщерна компания на „Трайтън“, която играе на Уолстрийт. Сметката е била открита преди време и в нея са се натрупали двеста и петдесет милиона.

— Арчър участвал ли е при откриването на тази сметка? — прекъсна го Сойър.

— Не. Той не е имал достъп до нея.

— Имало ли е активно движение по тази сметка?

— Да, но само в началото. После не се е налагало средствата да бъдат използвани. Били са държани като резерв, в случай че някоя от дъщерните компании закъса за пари.

— И какво е станало по-нататък?

— Преди два месеца в същата банка е била открита нова сметка, чийто титуляр е „Трайтън Глоубъл Инвестмънтс Лимитед“.

— Още една сметка на „Трайтън“? Защо?

Харди поклати глава.

— Не е на „Трайтън“. В това е целият трик. Няма нищо общо с „Трайтън“. Оказа се, че фирмата е фиктивна. Няма адрес, няма директори, няма служители.

— Тогава знаеш ли кой е открил сметката?

— Само един човек е имал достъп до нея. Името, дадено на банката, е Алфред Роун, финансов директор. Опитахме да го проучим, но ударихме на камък. Все пак открихме нещо много интересно.

— Какво? — Сойър се наклони напред нетърпеливо.