Тотален контрол

— Да, може би. Само че не е подбрал момента — отбеляза Бил Патерсън. Остави слушалката и излезе от кухнята. Брофи се усмихна помирително и отиде да помага на мисис Патерсън.

Бил Патерсън почука на вратата.

— Сидни?

Тя отвори. На леглото бяха разхвърляни множество снимки на Джейсън и семейството му. Патерсън преглътна.

— Скъпа, търсят те от фирмата. Било важно.

— Кой?

— Хенри Уортън.

Сидни сбърчи вежди за миг, но веднага след това лицето й се проясни.

— Сигурно се обажда, за да каже, че няма да може да дойде на службата. В момента съм в немилост. Ще се обадя оттук, татко. Кажи му да почака малко.

Преди да затвори вратата, Патерсън за миг видя, че дъщеря му го гледа засрамена, като ученичка, която са хванали да пуши. Направи крачка към нея и я целуна.

Върна се в кухнята и вдигна слушалката.

— Ще ви се обади след малко, моля почакайте — каза той троснато. Остави слушалката и тръгна към кафеварката, за да продължи, но някой почука на вратата и го прекъсна. Тримата в кухнята вдигнаха очи.

— Очакваш ли някого толкова рано? — попита Бил Патерсън жена си.

Тя поклати глава.

— Сигурно е някой съсед. Отиди да отвориш, Бил.

Той тръгна към вратата. Брофи го последва. Когато отвори, видя двама мъже в костюми.

— С какво мога да ви помогна? — попита Бил Патерсън.

Лий Сойър извади документите си, другият също.

— Специален агент Лий Сойър, ФБР. Това е партньорът ми Реймънд Джаксън.

Сидни бързо прибра снимките и остави само една, от деня, в който се бе родила Ейми. Джейсън, облечен с бяла престилка, държеше в ръце дъщеря си, само на няколко минути. Лицето му изразяваше абсолютната бащинска гордост. Прибра я в чантата си. Беше сигурна, че ще й потрябва по-късно през деня, когато положението станеше нетърпимо. Приглади роклята си, отиде до нощното шкафче, където беше телефонът, седна на леглото и взе слушалката.

— Ало? Хенри?

— Сид.

Ако не беше седнала, със сигурност щеше да падне на пода. Цялото й тяло в миг се отпусна. Имаше чувството, че нещо е смачкало мозъка й.

— Сид? — чу още веднъж. В гласа прозвуча тревога.

Бавно, постепенно успя да се съсредоточи. Имаше чувството, че изплува от някакви дълбини, при които човек не би могъл да оцелее. Умът й заработи изведнъж и докато се бореше с желанието да припадне, успя да произнесе една дума, която смяташе, че повече няма да изрече никога.

— Джейсън?

29.

Майката на Сидни тръгна към пътната врата, за да види кой е дошъл, а в това време Пол Брофи дискретно се оттегли в кухнята. ФБР? Започваше да става интересно. Докато се чудеше дали да се обади на Голдман, Брофи видя телефонната слушалка, оставена край телефона. Беше се обадил Хенри Уортън. За какво ли говореха? Ако успееше да разбере, несъмнено щеше да вдигне акциите си пред Голдман.

Приближи тихо до вратата и се ослуша. Другите все още бяха край пътната врата. Върна се бързо до телефона, взе слушалката и я долепи до ухото си. Чу гласовете, ужасно познати. Челюстта му увисна, а очите му се разшириха. Реагира веднага — извади диктофона от джоба си и записа разговора между Сидни и съпруга й.

Пет минути по-късно Бил Патерсън отново почука на вратата на дъщеря си. Когато Сидни най-накрая отвори, изражението й го изненада. Очите й все още бяха зачервени и уморени, но в тях съзря светлина, каквато не бе виждал след смъртта на Джейсън. Изненада се от това, което забеляза на леглото — почти пълен куфар. Без да сваля очи от него, Бил Патерсън каза:

— Сидни, дойдоха двама души от ФБР. Искат да говорят с теб. Не знам защо.

— ФБР? — Тя изведнъж се олюля и се наложи баща й да я улови за лакътя.

— Сидни, какво се е случило? — попита той силно разтревожен. — Защо ти е този куфар?

— Всичко е наред, татко — успя да се овладее тя. — Просто… трябва да отида някъде след службата.

— Да отидеш? Къде? Защо?

— Татко, моля те. Не сега, в момента не мога да ти обясня.

— Но, Сид…

— Моля те.

Най-накрая той се примири, разочарован и изпълнен с нещо много близко до страха.

— Добре, Сид.

— Къде са агентите?

— Във всекидневната. Искат да говорят с теб на четири очи. Опитах се да ги отпратя, но напразно. Нали знаеш какво е ФБР?

— Всичко е наред, татко. Ще говоря с тях. — Сидни се замисли. Погледна към телефона, а след това и часовника си. — Заведи ги в кабинета и им кажи, че ще бъда при тях след две минути.

Сидни отиде до леглото, затвори куфара и го мушна отдолу. Баща й видя какво прави и гъстите му вежди се повдигнаха.

— Сигурна ли си, че знаеш какво вършиш?

— Да — отговори тя веднага.

Джейсън Арчър беше закопчан за стола с белезници. Кенет Скейлс се усмихваше и държеше пистолета, насочен към главата му. Зад гърба му се разхождаше още един човек.

— Добре се справи по телефона, Джейсън — каза Скейлс. — Би могъл да имаш блестящо бъдеще в киното. Жалко само, че не ти остана никакво бъдеще.

Джейсън го изгледа свирепо.

— Кучи син! Ако направиш нещо на жена ми или дъщеря ми, ще те разкъсам на парчета, кълна се!

Скейлс се усмихна още по-широко.

— И още как. А ще ми обясниш ли как ще го направиш?