Тотален контрол

— Благодаря за разговора, Сидни. Ако си спомниш нещо, което според теб би могло да ни помогне, обади се на някой от тези телефони по всяко време. — Подаде й картичката си. — Домашният ми номер е на гърба. Ще ми дадеш ли някакви свои координати, където мога да те открия?

Сидни затършува в чантата си и намери своя визитка.

— Още веднъж, съжалявам за мъжа ти — каза Сойър. Беше истина. Ако Харди беше прав, това, което тази жена преживяваше в момента, щеше да е като разходка в парка в сравнение с изпитанията, които я очакваха в бъдеще. Рей Джаксън излезе. Сойър понечи да го последва, но Сидни го улови за ръкава и го спря.

— Мистър Сойър?

— Наричай ме Лий.

— Лий… не съм толкова глупава, че да не си давам сметка колко съмнително изглежда всичко това.

— Нито за миг не съм си помислил, че си глупава, Сидни. — Гледаше я с респект, макар и думите му да не прозвучаха съвсем убедително.

— Има ли някаква причина да подозирате, че мъжът ми е бил замесен в нещо… — тя замълча и преглътна, за да произнесе немислимото — … в нещо незаконно?

Сойър се вгледа в нея и чувството, че я е виждал някъде, постепенно прерасна в убеденост.

— Сидни, засега ще кажа само, че действията на мъжа ти, преди да се качи на самолета, ни създават някои проблеми.

Сидни си спомни излизанията на Джейсън през нощта, работата му до късно.

— Случило ли се е нещо нередно в „Трайтън“?

Сойър забеляза безпокойството й. Въпреки че нямаше навик да говори напразно, нещо го подтикваше да й каже всичко, което знае. Устоя на изкушението.

— Сидни, разследването продължава. Не мога да говоря сега.

Тя отстъпи назад.

— Разбирам.

— Ще поддържаме връзка.

Сойър излезе, а Сидни си спомни последните думи на Нейтън Гембъл след срещата им. Изведнъж я обзе страх. Обгърна раменете си с ръце и се приближи до камината.

При обаждането на Джейсън първоначално бе изпаднала в еуфория. Никога не бе изпитвала такава радост. Но малкото неща, които й каза по-късно, отново я тласнаха в бездната. Беше напълно объркана и безпомощна, но и напълно лоялна към съпруга си — доста тежка емоционална смес. Питаше се какви ли изненади ще донесе утрешният ден.

Когато двамата агенти тръгнаха към вратата, за тях се залепи Пол Брофи, който не престана да говори.

— Така че моята фирма, естествено, би искала да научи, ако Джейсън Арчър е направил нещо нередно в „Трайтън Глоубъл“. — Най-накрая Брофи млъкна. В погледа му се четеше надежда.

Сойър продължи напред.

— Мога да си представя. — Агентът от ФБР спря пред кадилака на Бил Патерсън, който беше паркиран на алеята. Опря крак на бронята, за да завърже обувката си, и прочете рекламната лепенка на стъклото: „МЕЙН, НАЙ-ДОБРОТО МЯСТО ЗА ПОЧИВКА.“ Кога за последен път почивах, помисли си. Наистина си загазил, след като дори не можеш да си спомниш.

— Как каза, че ти беше името? — обърна се той към адвоката, който бе спрял и го чакаше.

Брофи погледна пътната врата и се приближи.

— Брофи. Пол Брофи. — И добави забързано: — Както казах, аз съм от нюйоркската кантора и нямам почти нищо общо със Сидни Арчър.

Сойър го изгледа.

— И въпреки това си дошъл от толкова далеч за възпоменателната служба? Нали това каза?

Брофи погледна единия, после другия. Рей Джаксън присви очи презрително. Този човек го изпълваше с отвращение.

— Всъщност аз съм тук като представител на фирмата. По задължение, така да се каже. Сидни Арчър всъщност не е на пълен работен ден, а аз и бездруго трябваше да дойда по работа, така че…

Сойър се вторачи в един облак над къщата.

— Наистина ли? Трябва да знаеш, че вече успях да науча едно-друго за мисис Арчър. Според хората, с които разговарях, тя е един от най-добрите адвокати в „Тайлър, Стоун“. Независимо дали е на пълен работен ден, или не. Всъщност поисках от трима души във фирмата, независимо един от друг, да посочат кои са според тях петимата най-добри адвокати. Знаеш ли какво се получи? Въпросната дама фигурираше и в трите списъка. — Изгледа Брофи с насмешка и добави: — Чудно защо, но твоето име изобщо го нямаше.

Брофи се смути, но Сойър нямаше време за губене.

— Значи си тук от известно време? — попита той и кимна към къщата на семейство Арчър.

— От около час, защо? — Тонът на Брофи издаваше наранените му чувства.

— Докато беше тук, случи ли се нещо необикновено?

На Брофи ужасно му се искаше да каже на агентите, че е записал на лента гласа на мъртвеца, но информацията беше твърде ценна, за да я предостави ей така.

— Не. Тя е потисната и уморена или поне така изглежда.

— Какво искаш да кажеш? — Джаксън свали тъмните си очила и се вторачи в Брофи.

— Нищо. Всъщност не познавам Сидни много добре. Нямам представа какви са били отношенията й с мъжа й.

— Аха. — Джаксън присви устни и отново си сложи очилата. — Готов ли си, Лий? — попита той. — На този тук му е студено. Трябва да се прибере, за да се стопли. — Обърна се към Брофи и добави: — Хайде, влез вътре и изкажи съболезнованията си на вдовицата, която едва познаваш.